Помислих върху това.
- Няма да мине. Първо на първо, ще трябва да обясниш връзката на снимките и диска с разследването. След като го направиш, те ще искат да го разпитат и той ще влезе в списъка на заподозрените, а както знаем, той няма алиби за периода от време, през който е изчезнала Ана Кор. Дори ако по някакво чудо се постигне съгласие, че не е заподозрян, все пак ще трябва да се яви в полицията, за да му вземат пръстови отпечатъци и ДНК проби и да го изключат от уликите, които биха открили по пликовете и снимките.
- Аз също не мисля, че ще се получи - каза Ейми. - Той е наясно, че възможностите му стават все по-ограничени, но не вярвам да отстъпи, докато не бъде притиснат в ъгъла. Ти сериозно ли си решил да отидеш в полицията, ако не се съгласи?
- Не искам да съсипвам един човешки живот, но част от мен има усещането, че последствията от явяването му в полицията може да не са така ужасни, както си мисли той.
- Така ли? - Въпросът ѝ прозвуча скептично.
- Ще са тежки, но някои хора са преживявали и по-лоши неща.
- Ще има нужда от охрана - каза тя.
- Мислил съм за това. Можем да пратим братята Фулси да пазят къщата.
Лицето на Ейми пребледня.
- Не говориш сериозно. Те са... - Помъчи се да намери подходящата дума, но изборът беше твърде голям. Накрая се спря на „луди“.
- Не са луди - отвърнах. - Вземат лекарства. Хапчетата ги държат на границата на нормалността. Е, ако не вземаха лекарствата си, навярно щях да се съглася с твоята диагноза, но с цялото ми уважение, ти не си член на медицинската колегия. Не съм сигурен, че е добре да подмяташ насам-натам думи като „луд“, особено когато става дума за братята Фулси. Те са много чувствителни мъже. Освен това са много едри чувствителни мъже.
- Вярно ли е, че единият от тях е нападнал съдия с чукчето му?
- Не.
- Слава богу.
- Беше адвокатът. Техният адвокат. Но това беше много отдавна, когато бяха още млади и глупави; и между другото, не беше особено добър адвокат, иначе нямаше да го удрят със съдийско чукче. Виж, може и да не са умни, но ще попарят желанието на всички идиоти, обърнали няколко питиета, които биха решили, че Хейт заслужава сурово наказание. Той вероятно ще може да върши доста от своята работа от дома си, ако искаме да го държим настрана. Може дори да реши, че иска да напусне града за известно време. В такъв случай можем да му намерим място, където да отседне. Не е задължително да е стая в мотел. Можем да го настаним в доста приятна квартира. Не мисля, че господин Хейт би приел да се лиши от някои удобства.
- Като че ли вече сме решили, че ще отиде в полицията, макар той да повтаря упорито, че няма да го направи.
- Само въпрос на време е. Дори Ана Кор да се появи здрава и читава, това няма да реши проблема на Хейт. Вчера се опитах да му го обясня, но той е странен човек, и при това егоист.
- Какво имаш предвид?
- Единствената му грижа е да продължи своето съществуване като Рандъл Хейт. Сякаш изобщо не му минава през ума, че младо момиче може да е в опасност.
- Не всеки е самопожертвователен като теб.
- Спести ми сарказма си.
- Не бях саркастична - каза тя. Пропусна няколко секунди, после продължи: - Трудно ли ти е да общуваш с нашия клиент? Не е нужно да го харесваш, но трябва да си в състояние да работиш с него, без да позволяваш антипатията ти да проличава.
- Мога да работя с него и мога да крия неприязнените си чувства -отвърнах аз. - Но трябва да си наясно, че той гледа само собствения си интерес и че единственият начин да го накараме да действа, както ние желаем, е да го убедим, че съветите ни преследват неговите цели. За да отиде в полицията, ще трябва да го накараме да проумее, че ако нещо лошо се случи на момичето и разследването се превърне в разследване на убийство, ченгетата най-вероятно ще разберат кой е и какво е направил и след това всичко останало също ще излезе наяве. Ако между двата случая има връзка, най-доброто - най-най-доброто, на което може да се надява - е да стане известен като човека, позволил едно момиче да умре, защото е отказал да даде показания, които са можели да го спасят. Също така не е изключено да влезе в затвора, което едва ли би му допаднало. Като осъждан убиец на дете, при това свързан с убийството на друго дете, престоят му там със сигурност ще е труден. Няма да преживее дори година.
Тя кимна.
- Казах му, че ще се срещнем и че ще му се обадя, когато свършим. Заплахата да го върнат в затвора, колкото и малка да е тази вероятност, може би ще го убеди да говори с полицията. Това като че ли е единственото нещо, от което се бои повече, отколкото от разкриването на миналото му. Има ли още нещо, което трябва да знам?