- Май да. Може би трябва да го знаеш, но не съм сигурен, че много ще те зарадва. Ситуацията е по-неприятна, отколкото изглежда на пръв поглед.
- Трудно ми е да го повярвам.
- Две неща. Първото е, че докато седях в онзи килер за метли в Пастьрс Бей, видях федерален агент на име Робърт Енгъл да се спотайва зад другите.
- Е, и? Щатската полиция е поискала помощ от ФБР. Не е необичайно в случаи като този.
- Отвличанията на деца не са в ресора на Енгъл. Той се занимава с организираната престъпност: италианци, руснаци, ирландци. Не твърдя, че контингентът му се гнуси от отвличанията, но за кой дявол престъпници ще отвличат дете от Пастьрс Бей, Мейн?
- Какво знаем за семейството на Ана Кор?
- Не много. Обаче възнамерявам да разбера повече.
- А второто нещо?
Показах ѝ джиесема си с анонимното съобщение относно началник Алън.
- Мамка му - изруга Ейми. - Пастърс Бей е истинско гнездо на усойници. Никой ли не им е казвал, че клюкарстването е вредно за душата? И за какво лъже началник Алън, ако изобщо има такова нещо?
- За да разбереш, ще трябва да видиш второто съобщение. Пристигна тъкмо когато приключвах със закуската.
Подадох ѝ телефона. Съобщението се състоеше от седем думи:
НАЧАЛНИК АЛЪН Е ПЕДОФИЛ. ПРЕСЛЕДВА МЛАДИ МОМИЧЕТА.
- Господи - каза Ейми. Бутна телефона настрани, сякаш беше заразен.
Направо я виждах как изследва мислено ситуацията и преценява възможностите. Аз самият бях сторил същото сутринта и нито един от резултатите не ме беше зарадвал.
- Може да е просто някой от местните, който му има зъб - казах аз. - Той е началник на полицията в малък град, така че можеш да бъдеш сигурна, че откакто заема тази длъжност, е успял да настрои поне неколцина от местните срещу себе си. Глобил е не когото трябва, накарал е някого да умъртви куче, което хапе когато не трябва, не е позволил да се размине някой арест за притежание на наркотици. Не е нужно да е кой знае какво.
- Но ако е вярно? Господи, четиринайсетгодишно момиче е изчезнало от неговия район. Ако е замесен, значи манипулира разследване, в центъра на което може да е самият той.
- Изпреварваме себе си - казах ѝ аз. - Обаче ми трябва помощ, и то не помощта на братята Фулси. Необходимо ми е да следя Алън, но той ме познава, а и ако Хейт отиде в полицията, ще бъда популярен между ченгетата, колкото конска муха на сватба, поне за известно време. Безпокои ме и Енгъл. Той си има работа с някои доста неприятни личности и ако това е свързано с мафията, ще трябва да действаме внимателно заради нашата и на Хейт безопасност.
- Какво предлагаш?
- То вече е в ход. Помолих едни приятели от Ню Йорк да дойдат.
Утре ще бъдат тук.
Ейми знаеше за кого става дума. Чувала бе историите.
- Знаеш ли - каза тя, - ще ми е много любопитно да се запозная с тези приятели.
Говорих с Хейт малко след като Ейми приключи втория си разговор с него за деня. Той звучеше като замаян и не толкова сигурен, че е разумно да си мълчи за онова, което се случваше с него. Стана ми ясно, че скоро ще се изправим пред полицаите в някоя стая за разпити. Хейт може би още не го беше разбрал, но това вероятно бе най-доброто, което можеше да предприеме при дадените обстоятелства. Единственото нещо от нашия разговор, което, изглежда, го разгневи, беше последният ми въпрос.
- Господин Хейт, в течение на своята работа имали ли сте някога вземане-даване с криминални елементи?
- Какво искате да кажете? - сопна се той. - За какво намеквате?
- За нищо не намеквам. Питам само дали, съзнателно или несъзнателно, сте влизали в контакт с фирми, които може да са били свързани с организираната престъпност? Говоря за стриптийз барове, игрални клубове, лихвари или дори привидно законни дейности, които са се оказали недотам законни, когато сте проверили счетоводната им документация.
- Не - отговори той, и то много категорично. - Работя предимно с малки предприятия и никое от тях не ми е давало повод за безпокойство. Те също са наясно, че не съм човек, на когото може да се предлага участие в незаконни дейности.
- Добре, господин Хейт. Просто исках да съм сигурен.
- Обичам работата си - каза той. - Някои хора може да я намират досадна, но не и аз. Обичам усещането за ред, което създава. Не искам да губя работата си, господин Паркър. Не искам да губя клиентите си, приятелите си. Не искам да губя този живот.
- Разбирам.
- Не, мислите, че разбирате, но не разбирате нищо.
И затвори.