- Помниш ли, когато ти дадох първа работа тук?
- Помня - отвърна Томи. - Да чистя вътрешностите, люспите и слузта. Ненавиждах миризмата им. Никога не успявах да я отмия от ръцете си.
- Чистата работа винаги мирише мръсно. Честната работа.
- Понякога мръсната работа също мирише мръсно. Мирише на кръв и лайна. Мирише като това място. Мисля, че си седял тук толкова дълго, че си започнал да се объркваш. Вече не виждаш разликата.
Джоуи изглеждаше оскърбен.
- Знаеш ли, ти винаги си бил мързеливо копеле. Не обичаше тежката работа.
- Не съм имал проблем с тежката работа, Джоуи. Моят баща работеше на доковете, а майка ми миеше подове в офисите. Те ме научиха да уважавам честния труд. Ти беше този, който ме подмами с по-лекото, с обещанието за лесни пари.
- Значи обвиняваш мен за онова, в което си се превърнал? Това са думи на страхливец.
- Не, не те обвинявам. Не би имало значение, който и да ми го беше предложил, щях да приема. Бях още хлапак. Кражбите от камиони, разбиването на складове - всичко това беше моя втора природа. Но все пак ти отвори вратата. Ти ми посочи пътя.
Лицето на Джоуи пламна. При други обстоятелства вече щеше да е запретнал ръкавите на ризата и да свива месестите юмруци.
- Но се и грижех за теб - каза. - Не го забравяй. Когато прекрачваше линията, когато се надценяваше, ги спирах да не ти направят нещо. Имаше хора, които искаха да ти счупят ръка, крак. Онова животно Броган искаше да те ослепи, задето работеше настрани, но аз се застъпих за теб. Казах им, че си амбициозен, че можеш да постигнеш нещо, ако бъдеш насочван правилно. Отърва се леко, с малко бой, а можеше да бъде много по-зле. И когато ги убиха, ти дадох района да го обслужваш. Това те създаде. Аз те създадох. Когато Уайти реши, че ти си заплаха, аз го успокоих. Ако не бях аз, щеше да гниеш някъде под Тениън Бийч или в плитък гроб край река Непонсет. Казах му, че може да ти се има доверие. Казах на всички им, че може да ти се има доверие. Дадох им думата си, че е така, а може ли да се иска нещо повече от думата на Джоуи Туна? Винаги съм бил стабилен. За човека се съди по неговата стабилност, Томи. Знаеш това.
- А сега грижиш ли се за мен, Джоуи? Взимаш ли присърце моите интереси?
- Ти си загазил. Уязвим си. Изкушенията чукат на вратата тъкмо когато си уязвим. Има хора, които искат да знаят, че си благонадежден, това е. Благонадеждният мъж няма от какво да се страхува. Затова дойдоха при мен. Те винаги идват при Джоуи Туна. Аз не тая лоши чувства кьм никого и никой не храни лоши чувства към мен. Двете страни винаги могат да седнат заедно и да се чувстват в безопасност, когато участва Джоуи Туна. Така е от четирийсет години.
- Както сам каза, защо да променяме онова, което винаги е работило добре?
- Точно така. Нищо по-вярно не е изричано някога.
- Тогава защо са тези промени сега? Тук не виждам човек, който е неутрален.
- Аз взимам присърце интересите на всички, Томи. Искахме само да поговорим с теб, да разведрим атмосферата.
- Затова ли ме търсят момчетата на Оуени, за да разведрят атмосферата? Никога не съм ги вземал за много приказливи.
- Ти се криеше, Томи. Хората бяха разтревожени. Не знаеха къде си. Можеше да лежиш мъртъв в някоя крайпътна канавка.
- Можеше да седя в сградата на федералното управление, искаш да кажеш, с изсипани вътрешности, като някоя от рибите на твоите маси.
- Хората бяха загрижени. Искаха просто да бъдат сигурни.
- Че може да ми се вярва.
- Точно така, че може да ти се вярва. Аз знаех това, Томи. Казах им го. Казах им: „Томи Морис е благонадежден. Ще ви го докажа. Ще го доведа тук, ще поговорим и ще видите какъв човек е: сериозен човек. Дойдох да те търся, Томи, но не можах да те намеря. При това положение не можеш да се сърдиш на хората, че са загрижени.
- Затова си мобилизирал момчетата на Оуени да ти помагат.
- Оуени си има свои въпроси към тебе. Иска да откупи твоите дялове. Иска да постъпи както е редно.
- Нима?
- Ти знаеш. Оуени също е човек, на когото може да се разчита. Винаги е бил такъв. Също както и ти. Двама надеждни мъже.
- Оуени надежден? Той винаги е бил продажен малък негодник. Знаеш ли, че момчетата на Оуени изкъртиха с ритници вратата на моя приятелка? Преди две вечери. Пребиха я. Избиха ѝ няколко зъба. Искали да разберат къде съм, но тя не могла да им каже. Не бях ходил при нея от седмици. Стоях настрани, за да я предпазя, а виж какво стана.
- Съжалявам да чуя това - каза Джоуи. - Един мъж би трябвало да вдига ръка на жена само в краен случай.