- За какво са?
- Увеличават поразяващата способност.
- Но те ще... - Гласът му заглъхна. Устата му беше пресъхнала. Това беше нередно. Трябваше да се прекрати.
- Какво ще направят? Ще наранят хора ли? Ще им оставят белези? Каква мислиш, че е целта на всичко това, Франсис?
Райън събра малко слюнка.
- Да се отстрани Оуени Фаръл.
- Не, да се отстрани Оуени Фаръл заедно с всички около него. Да не остави на крака никого от вътрешния му кръг. Целта е да се изпрати съобщението, че Томи Морис не е убит, не е извън играта и източниците на неговите приходи не са на разположение за разграбване.
- Те няма да се откажат. Не могат.
- Ще се откажат, ако не им оставим друга възможност. Те стояха настрани и чакаха да видят какво ще направи Оуени и как ще реагира Томи. Това е отговорът на Томи. Това е неговото завръщане.
Райън се извърна. Пръстите му трепереха. Запали цигара, за да се успокои.
- Не е редно, Мартин. Ние не правим така. Там ще присъстват хора, които нямат нищо общо с това. - Опита да си представи щетите, които би причинила градушката от кабърчета в затворено помещение, и почувства, че му се повдига. Томи ли бе казал на Демпси да го направи, или той сам бе стигнал до тази идея? Демпси беше човекът, който приемаше разпорежданията на Томи, освен ако не бе зает с друго, както в случая с Хелън Нейпиър. На Райън не му оставаше друго, освен да приеме на доверие, че му е предал истинското съдържание на техния разговор. Ако Томи наистина бе одобрил този начин на действие, тогава всичко беше загубено и каузата му вече не бе справедлива.
- Виж - каза Демпси, - нямаме избор. Или това, или Томи престава да се съпротивлява и умира.
Изнизаха се секунди.
- Може да е за добро - каза Райън. Изрече го толкова бавно и толкова тихо, че Демпси трябваше да се наклони напред, за да е сигурен, че го чува добре. Лицето на Райън все още беше извърнато. Цигарата беше в лявата му ръка, но дясната вече не се виждаше. Според наклона на рамото трябва да беше някъде до колана му. Демпси замря. Пистолетът му бе на масата до него. Той небрежно сложи ръка на сантиметри от оръжието и каза:
- Мисля, че вече сме водили този разговор, Франсис. - Изненадан бе колко спокойно звучеше гласът му. Пръстите му докоснаха дръжката.
Раменете на Райън трепереха, сякаш всеки момент щеше да се разплаче. Когато заговори отново, гласът му също трепереше.
- Господи, погледни ни. Правим бомба. Готвим се да убиваме и осакатяваме. Аз не съм като теб, Мартин. Може би не съм корав колкото теб. Участвал съм в побои заедно с най-добрите от тях, но никога не съм убивал. Не искам да убивам никого. Дори Оуени Фаръл.
- Как мислеше, че ще свърши всичко това?
- Не знам: с общо събрание може би, с компромиси от страна на всички. Мислех, че Джоуи Туна ще разбере, че сме прави. Мислех...
- Какво, че си имаш работа с разумни хора ли? - В тона на Демпси нямаше насмешка, долавяше се само умора, долавяше се ужас от онова, в което бе допуснал да се превърне.
- Не - каза Райън, - просто с хора. Просто с обикновени хора.
- Те никога не са били обикновени хора, Франсис. Обикновените хора водят обикновен живот, но не и те. Ръцете на всички им са изцапани с кръв, душите им също. И ние сме се изцапали просто защото сме се движили между тях.
- Ти убивал ли си, Мартин?
Райън се обърна и го погледна. Чувал бе разни истории: Демпси работел сам и хората, за които трябвало да се погрижи, никога повече не се появявали. Където и да се намирали, били погребани надълбоко. Сега Райън искаше да получи потвърждение лично от него.
- Да - каза Демпси. Очите му не издаваха никакви чувства.
- За Томи ли?
- И преди Томи.
- Кого си убил, Мартин? Кого си убил преди това?
- Това няма значение.
Ала имаше. Имаше значение за Райън. Демпси бе роден в Белмонт, но бе дошъл при тях от чужбина. Шушукаше се, че е бил бомбаджия, че е залагал взривни устройства в Северна Ирландия за ИРА и в Мадрид за баските от ЕТА. Сега не можел да се върне в Европа, защото въпреки постигнатото примирие между страните и в двата конфликта имало хора с дълга памет и сметки за уреждане. Томи му бе предложил дом и роля, която да изпълнява, и когато се появяваха проблеми, които трябваше да бъдат решени, репутацията му винаги го изпреварваше.
Преди Райън да му зададе нови въпроси, Демпси рече:
- Казваш, че никога не си убивал, Франсис. Казваш, че не можеш. Но преди всичко това да свърши, може да бъдеш поставен в положение, когато ще трябва да натиснеш спусъка срещу някого, за да спасиш себе си. Мислил ли си за това?