А как съвместявах това с факта, че отказвах да стрелям по животно, но бях стрелял по хора; че не бих насочил пистолета си към елен или мечка, но бях виждал как от ръката ми умират хора? Честно казано, не бях мислил много върху това. Така животът ми беше по-прост.
Животът е по-прост и когато не мислиш много за образи на мъртви момичета, отразени в тъмни телевизионни екрани. Можех почти да повярвам, че съм сънувал събитията от изтеклата нощ, ако в дневната не се бе задържала едва доловима следа от парфюма на момичето и ако отпечатъците от ръката ми не се виждаха на прозореца в кухнята, от който бях изтрил съобщението на дъщеря си. Излязох навън с чаша кафе в ръката и седнах на задното стълбище, загледан в гората и мочурището зад нея. Те предпочитаха нощта, моята призрачна съпруга и моето скитащо се дете, взети от този живот от човек, носещ име на пътник. Още не знаех как да ги нарека: следи може би, или ехо?
Мисълта, че дъщеря ми се движи през осветени от луната гори, че понякога наблюдава баща си от мрака и му оставя съобщения по стъклата на прозорците (защото правеше така и когато бе жива, рисуваше сърца, лица или кучета по предното стъкло на колата ми, когато не бях наблизо, за да знам, че мисли за мен), ми донесе едновременно успокоение и дълбока обезсърчителна тъга. Ала не се боях за нея, докато обикаляше по онези пътеки между световете. Тя не беше сама. Майка ѝ вървеше до нея и нейната маска беше различна, защото, каквото и да я бе довело при мен, то не беше само любов.
Ако дъщеря ми бе призрак, то мъртвата ми жена беше сянка.
Започнах да работя по семейство Кор, да търся друга причина, която да не е свързана с предполагаемото отвличане на Ана Кор и може да обясни интереса на Енгъл и ФБР към тях. Майката на Ана, Валъри, се казваше по баща Валъри Мери Морис и бе родена в Дорчестър, Масачузетс. На двайсет и девет години се беше омъжила за Алекос Кор, сватбената им церемония се бе състояла в гръцката православна катедрала „Сейнт Джордж“ във Филаделфия на 8 юни 2007 г. И тъй като Ана Кор бе родена на 28 ноември 1995 г., или майка ѝ бе чакала твърде дълго, преди да се омъжи за баща ѝ, или Алекос Кор не бе кръвен роднина на Ана. Но къде се намираше сега Алекос и ако той не беше бащата на Ана, тогава кой? Според официалните изявления полицията все още се мъчеше да установи връзка с него, макар да не се бе стигнало чак до обвинение за изчезването на Ана.
Продължих да ровя. Молба за промяна на името на Ана Мери Морис, малолетна, подадена в пробационния съд в Нокс Каунти на 1 август 2007 г. Към нея беше приложена декларация за проведено щателно издирване, удостоверяваща, че са положени всички разумни усилия да бъде открит другият биологичен родител на детето, някой си Роналд Дохъни. Странно, съдията не бе поискал да се пусне специална обява в печата, нито пък да се направи проверка в регистрите на петте рода войски, какъвто беше редът в подобни случаи. Явно въпросният съдия се бе задоволил да приеме, че направените в миналото опити да се открие Дохъни са се оказали безрезултатни. Това бе интересно. Навеждаше на мисълта, че някой му е подшушнал нещо за Дохъни. Четейки между редовете, бях готов да се обзаложа на прилична сума, че са считали Роналд Дохъни за мъртъв. Ако е било така и не е имало официални доказателства за смъртта му, съдията не е трябвало да се задоволява само с думата на Валъри Кор или нейните адвокати, ако тя изобщо е потърсила юридическа помощ, тъй като при смяна на име това не бе задължително. Следователно, ако не е имало тяло и никой не е поискал Дохъни да бъде официално обявен за покойник - при положение че седемгодишният срок, откакто е престанал да приема обаждания, е бил изтекъл, - какво е било нужно, за да се убеди съдията да не се задълбава в нещо, което може да причини неприятности?