Нужна е била думата на полицай, и то на старши полицай.
Още ровене. Ана Мери Морис бе родена в Дорчестър, Масачузетс. Потърсих Роналд Дохъни, Масачузетс. Не можеше да е осемдесетгодишният старец, починал от рак след дълъг щастлив живот с жената, която му е била съпруга петдесет и седем години. Нямаше как да е гимназиалната футболна звезда, усукала колата си около дърво две години преди Ана да се роди. Нито пък страдащият от хроническо затлъстяване търговец на коли втора употреба или изумително талант-ливото осемгодишно момче цигулар.
Оставаше Роналд Дохъни от Самървил, Масачузетс: бил на двайсет и една, когато през 1997 година, нарушавайки гаранционния срок, избягал след предсрочно освобождаване от затвора, където излежавал присъда за притежание с цел продажба или разпространение на вещество клас А, което към края на осемдесетте години в Масачузетс навярно бе означавало хероин. По-нататък: Роналд Дохъни, един от тримата мъже, заловени в апартамент в Уинтър Хил, Самървил, с три килограма хероин. Това означаваше, че са го очаквали задължителните петнайсет години, което е тежко за всеки, но особено за човек, който току-що е достигнал пълнолетието си.
Уинтьр Хил означаваше Уинтърхилската банда, както я наричаха вестниците - рехава гангстерска групировка, предимно от лица с ирландски произход, примесени с малко италианци за колорит. Големите имена в началото са Бъди Макклийн и Хауи Уинтьр, докато през 1965 г. Макклийн не е застрелян, оставяйки Уинтьр да командва до края на седемдесетте години, когато редица федерални обвинения за уредени конни надбягвания разклащат ръководството и пращат него и повечето му съучастници в затвора, което позволява на някой си Джеймс (Уайти) Бългър да направи своя ход и да остане начело до 1994 г., когато бяга от федерално обвинение. Неговият помощник Кевин Уийкс впоследствие става свидетел на обвинението, но Уинтърхилската банда преминава благополучно през бурята и си остава действаща част от бостънския престъпен свят.
Потърсих Морис и Уинтьр Хил и стигнах до Томи (Аш) Морис: няколко ареста, в средата на осемдесетте лежал в „Олд Кълъни“, когато затворът бил още известен като „Бриджуотър“, за притежание на две заредени и нерегистрирани огнестрелни оръжия и известно количество кокаин, но иначе чист от десетилетия, което означаваше, че или е обърнал нова страница, нещо, което не бе особено вероятно, или просто се е усъвършенствал като престъпник. По-нататъшното търсене не ме доведе до пряка връзка между Валъри Мери Морис и Томи (Аш) Морис, но Томи бе по-възрастен от Валъри с осемнайсет години. Братовчеди или по-близки роднини? Залагах на по-близки роднини и основанието ми бе присъствието на специален агент Енгъл в Пастърс Бей.
Нататък: имена и истории, населени места и съдебни репортажи.
След това обаждания до Бостън: оставям съобщения, искам услуги и ми обещават услуги. И чакане. По обед пристигна имейл от бивше ченге в бостънската полиция, сега частен детектив във Фичбърг, изпратен от адрес, който няма да бъде използван никога повече.
Томи Морис бе по-голям брат на Валъри. Имаше линкове към множество статии, най-новата - от последната седмица, за убийството на някой си Джоуи Туми, Джоуи Туна, американец от ирландски произход, бизнесмен, обичан представител на търговията с риба в Бостън. Линк към рубрика в „Сънди Магазин“, озаглавена „Запознайте се със стария шеф, същият като новия шеф“ - размисли върху настоящото състояние на организираната престъпност в града. Матери-алът съдържаше различни примери, илюстриращи борбите за власт в бостънския подземен свят и най-вече сред ирландските елементи, опитващи да запълнят вакуума, създаден след принудителното оттегляне на Уайти Бългър. Имейлът завършваше с едно-единствено изречение от информатора ми: „Томи Морис потъва“.
Изведнъж залозите се покачиха и се радвах, че Ейнджъл и Луис скоро ще бъдат тук. Междувременно се обадих на Ейми и ѝ казах какво съм открил. По-наложително от всякога бе да защитим Рандъл Хейт, ако и когато той се яви в полицията, защото имах усещането, че правилото кръв за кръв скоро щеше да влезе в действие. Енгъл бе в Пастърс Бей, защото считаше, че изчезването на Ана Кор може да е последствие от престъпната дейност на вуйчо ѝ. Дори и да не беше така, той явно очакваше вуйчото да се намеси въпреки всичко. Такова бе правилото на кръвното отмъщение: то беше най-важно от всичко. Освен това повторих на Ейми ултиматума си, който беше наложен от изпратените на Хейт снимки с педофилски характер и възрастта на Ана Кор: Хейт трябваше да потвърди, че е готов да говори с полицията, и трябваше да направи това скоро. Ейми беше ядосана, задето бях опрял пистолет в главата ѝ. Поиска да ѝ дам няколко часа и аз се съгласих.