Кимнах на Дейв да му съобщя, че приключвам. Клиентите вече се разотиваха. Посочих едно от сепаретата за двойки в ъгъла, възможно най-отдалеченото от Ейнджъл и Луис, после си налях чаша кафе от каната и се присъединих към него.
Той беше навярно на моята възраст, но по лицето му нямаше бръчки и ако в русата му коса имаше прошарени кичури, те бяха прикрити добре. Устните му бяха много тънки, хоризонтален срез в лицето, очите му - сивкавосини. При сблъсък би представлявал вдъхваща страх фигура. Не ми се вярваше да има много приятели.
Косите ти да настръхнат.
- Е - каза той, - началник Алън, изглежда, още не е открил кой е клиентът ви, макар да карате бърза и мощна кола в малко мейнско градче. Обаче е по следите му. Много скоро ще започне да лази на четири крака и да ги души.
Можех да му кажа веднага, че Рандъл Хейт ще се свърже с полицията, но това нямаше да ми донесе дивиденти. По-добре беше да слушам и да чакам, за да видя какво мога да изкопча от него срещу малка или никаква информация от моя страна.
- Тогава нямах никакво основание да считам, че затрудненията на клиента ми са свързани със случая „Ана Кор“. Обясних това по време на разговора ми с детектив Уолш и съм сигурен, че той ви е предал подробностите.
- Повечето от тях. Останах с впечатлението, че може да ви е казал нещо, за което впоследствие да е съжалил. Вие наистина умеете да влизате под кожата на хората, признавам ви го. Предполагам, че това е от полза за работата, която вършите, макар и да носи известен риск за личната ви безопасност. Обзалагам се, че през годините неведнъж сте отнасяли синини и рани от нож.
- Аз оздравявам бързо.
- Щастливец. Някои от хората, които са ви ядосвали, са имали по-малко късмет. Знаете ли, че фигурирате в нашата система?
- Да, знам. И вие знаете, че го знам, иначе нямаше да ми зададете този въпрос.
- Това е много интересно. Имали сте невероятен късмет.
- Нима? Знаете ли, понякога ми се струва, че не е точно така и че ФБР има известна заслуга за това.
Енгъл направи лека корекция на изражението си към нещо, наподобяващо съжаление.
- Подборът на думите бе неуместен. Извинявам се. Онова, което признавам, е, че като оставим настрана вашата понякога необуздана природа и погрешните ви преценки от време на време, общо взето, действията ви са помагали за отстраняването на някои нежелателни елементи от нашето общество. В това отношение ние с вас си приличаме, дори по необуздания понякога нрав и неправилните преценки. Имам и въпроси към вас. Те са общи и едва ли са в разрез с изискванията за поверителността на информацията за клиента, но ще ни позволят да напреднем в този разговор и, разбира се, в отношенията помежду ни.
- На всичките си гаджета ли говорите така?
- Да.
- И върши ли работа?
- Не бих казал.
- Не е за вярване.
- Нали?
Той отпи от уискито и оголи зъби като плъх, който опитва вкуса на въздуха.
- Разследването ви напредва ли? - попита.
- Напредва.
- Има ли изгледи в резултат на това да станете постоянно присъствие в Пастърс Бей?
- Вероятно е.
- Доколко сте убеден, че интересите на клиента ви не са свързани със случая „Ана Кор“?
Замълчах за момент. Пазарлъкът започваше.
- Не съм сигурен.
- Това не е същото, което сте казали на детектив Уолш. - На практика той ми размахваше пръст, а в добавка цъкаше и с език.
- Впоследствие промених мнението си. Затова използвах минало време, когато подхванахте темата преди малко. Нямах основание да мисля, че има такава връзка. След това станах по-непредубеден.
- На какво основание?
- Пастърс Бей е малък град. Неприятностите на клиента ми са... ами, по-скоро от лично, отколкото от професионално естество. Те са свързани с една случка от младите му години. Започвам да мисля, че може да е разумно да съобщи на полицията за тях. Ако стори това, може би ще изключи поне една от линиите на вашето разследване и дори ще ви насочи в обещаваща посока. Обаче предположенията ми се основават само и единствено на отрицателното ми отношение към съвпаденията.
- Споделихте ли това със своя клиент и, разбира се, с адвоката му?
- Промяната на позицията ми е сравнително скорошна, но чувствам, че ако им кажа за нея, и двамата ще са склонни да ме послушат и да постъпят както ги съветвам. - Прекарвах твърде много време в компанията на Ейми Прайс. Започнал бях да говоря като адвокат. - Освен това стои и въпросът на клиента да се осигури право на поверителност и да се гарантира безопасността му.