- Само едно за из път - каза той, сложи на бара една десетачка и една петачка, поръча бира с уиски и каза на бармана да задържи рестото. Когато барманът отиде до кранчето, го спря и му каза да го направи с „Джак Даниълс“.
- Няма особена разлика, ако ще го сипваш в бирата - каза барманът.
- За мен има - отвърна Демпси.
- Парите са си твои.
- Съжалявам, че ще е за сметка на твоя бакшиш.
- Не съжалявай. Барът е мой.
Той беше над петдесетте. Еднакви белези минаваха по дължината на двете му ръце от лактите до китките. Видя, че Демпси ги гледа, и каза:
- Мотоциклет.
- Мислех, че е неуспешно самоубийство, но ще приема историята с мотора.
Барманът прихна. Звукът напомняше клокочене на тиня в блато край горещ минерален извор.
- В мотела ли си отседнал?
- Да.
- Запозна ли се с Бренда?
Въпросът накара групата в другия край на бара да избухне в смях.
- Не знам. Тя как изглежда?
- Старата в офиса. Очила. Голяма, голяма жена.
- Да, запознахме се. Тя каза, че имаш туршия, но по-добре да не ям от нея.
Барманът прихна отново, а любовниците се закикотиха истерично.
- Леле, туршия - каза барманът и изтри от очите си сълзите от смях. - Тази Бренда.
След това го остави да си пие питието. Демпси не виждаше никаква туршия, но това не го безпокоеше особено. „Олд Фолкс Буги“ беше последвано от „Тайм Лъвс а Хироу“. Барманът говореше с другите си клиенти. Те поискаха още напитки и макар пред тях да имаше още много пълни чаши от предишните поръчки, той ги обслужи, очевидно забравил за предупреждението си, че скоро затваря. Те изпратиха на Демпси още една бира с уиски и той поде задължителния любезен разговор с тях, като подаде глава иззад колоната, но те разбраха, че иска да бъде оставен сам, и се забавляваха твърде добре, за да му се разсърдят. Отиде до тоалетната. Когато се върна, до бара стоеше Райън. Беше напрегнат и това напрежение се бе предало на останалите присъстващи, защото разговорът бе станал доста по-тих и жената вече не беше така интимна с кавалерите си, както преди малко. Демпси видя очертанията на пистолета под ризата на Райън. Не знаеше дали са го забелязали и останалите. Глупак. Глупак, глупак, глупак.
- Седни - каза Демпси. - Ще те черпя едно питие. - Извика на бармана: - Разбираме ли се за още едно за приятеля ми?
Барманът погледна демонстративно часовника си, но не отказа поръчката. Райън придърпа стол, без да погледне Демпси. Гледаше право пред себе си.
- Какво правиш? - попита Райън.
- Какво ти се струва, че правя? Пия си питието.
- Събудих се, а тебе те нямаше.
- Какво, да не сме женени?
Отпи от чашата си, мъчейки се да изглежда спокоен, но ръката му трепереше.
- Носиш ли телефоните си?
- Не, оставих ги в стаята. Какво те засяга?
Барманът дойде с още една бира с уиски, Демпси сложи на плота петдесет долара и му каза да налее на всички по още едно, включително и на себе си. Барманът си удържа само парите за питието на Райън и му върна рестото.
- Вече приключвам сметките - каза той.
- Няма да стоим дълго.
- Понякога наминават ченгетата - отвърна барманът и Демпси разбра, че бе забелязал пистолета на Райън.
- Разбирам - каза той. - Благодаря, че ни каза.
Барманът се отдалечи.
Райън не смеси уискито с бирата, а го изпи отделно. Попита:
- Използва ли телефона тук?
- Какво ти става? Що за въпрос е това?
Райън стоеше изпънат, сякаш бе глътнал бастун. Все още не беше погледнал Демпси.
- Попитах те нещо. Използва ли телефона?
- Не, не съм използвал телефона. Защо не го наръсиш с прах за пръстови отпечатъци? Или не попиташ бармана? Господи, Франки, какво има?
Райън се поотпусна и Демпси разбра, че не беше ядосан, беше изплашен. Когато сложи ръка на рамото му, усети, че трепери, и каза:
- Говори с мен.