Все пак Рандъл не беше отшелник. Посещаваше заседанията на градския съвет и се занимаваше безплатно със счетоводството му. Помагаше при благотворителните мероприятия, излизаше с лопатата да изрива пътеки за по-възрастните през зимата и дори се бе срещал, много за кратко, с разведена жена, която се бе преместила в Пастърс Бей от Квебек, за да рисува пейзажи, и работеше като доброволка в библиотеката. Тяхната колеблива връзка стана причина в града да плъзнат някои слухове, не на последно място защото се предполагаше, че Рандъл Хейт е гей. Фактът, че не е, разочарова онези, които считаха, че един счетоводител гей внася малко от така нужния колорит в социалния състав на Пастърс Бей, и които сега полагаха големи усилия да намерят друг, който да прилича на гей, за да се компенсира усе-щането за нарушаване на баланса.
Връзката не беше приключила зле. Не бе имало голям скандал, обвинения, че единият е измамил другия. Рандъл просто бе престанал да се обажда и после бе напуснал града с колата си за две седмици, без да каже на жената къде отива и кога ще се върне. Когато се прибра, тя вече си бе събрала багажа и се готвеше да се премести другаде. Беше решила, че спокойно може да рисува и в град, където има повече от два бара и повече от двама приемливи мъже. Но беше харесвала Рандъл. Казала бе на приятелките си, че не разбира защо той внезапно охладнял към нея.
Но момичето знаеше защо Рандъл бе престанал да ѝ звъни. Момичето му бе нарисувало картина. Използвало бе много червено и бе оставило до нея ръждив пирон, в случай че Рандъл не схване достатъчно бързо. Рандъл бе неин, единствено неин. Бяха заедно от толкова време, че нямаше да допусне между тях да застане някоя друга. Рандъл от своя страна бе изпитал остро чувство на вина и двата пъти, когато бе спал с жената от Квебек в нейната разхвърляна спалня, сред незавършени платна и миризма на бои и на разтворители, от която му се виеше свят. Дори докато се движеше в ритъм с нея и лицето ѝ бе заровено на гърдите му, се хвана, че търси следа от познатия дъх на кръв и парфюм, и когато затвори очи и опита да се отдаде изцяло на акта, онова, което видя, бе лицето на момичето.
Той седна в леглото. Часовникът показваше четири часа и тринайсет минути.
- Къде беше? - попита, но тя не му отговори, не можеше да му отговори. Просто остана където си беше, клекнала в ъгъла, със сключени в скута ръце.
- Искаш ли да ти почета?
Тя поклати глава.
- Утре имам много натоварен ден - каза ѝ той. - Умът ми трябва да е бистър. Имам нужда от почивка, а знаеш, че не мога да спя, когато ме гледаш.
Момичето стана и приближи до леглото. Устните му се движеха и остатъкът от езика се движеше като змийска глава в устната кухина. Говореше му, но той не успяваше да разчете думите по променящата се форма на устата. Стори му се, че в начина, по който го гледаше, имаше някаква нежност. Никога досега не го бе гледала така и той разбра, че е изпълнена от състрадание към него. Тя сложи ръка на бузата му и той потръпна от нейния допир.
- Какво има? Какво искаш да ми кажеш?
Тогава момичето се усмихна и това успокои сърцето му. През всичките им години заедно тя никога не му се беше усмихвала. Страхът от нея, който не го напускаше никога, но който се опитваше да крие от себе си и от нея, се надигна. Докосването ѝ бе така студено, че изгаряше кожата и започна да се разпространява като процеждаща се във вените му отрова, докато не се почувства така, сякаш всеки сантиметър от тялото му бе обхванат от студен огън.
Тя отдръпна ръката си и излезе от стаята. Опита да я последва, но краката не го слушаха. Отпусна се на възглавницата и моментално потъна в сън. Когато се събуди на другата сутрин, лявата буза го болеше и беше червена, а момичето си бе отишло от къщата му завинаги.
24
Третият анонимен текст ме очакваше, когато включих джиесема си на другата сутрин. Той гласеше:
НАЧАЛНИК АЛЪН ПЕДОФИЛЪТ СТАВА НЕСПОКОЕН. ЛИПСВА МУ НЕГОВОТО КОТЕ.
По някаква случайност, когато спрях колата на паркинга до сградата, в която се намираше офисът на Ейми, същият този Алън стоеше зад едно от дърветата, пиеше кафе и пушеше саморъчно свита цигара. Униформената му риза бе идеално изгладена и обувките му бяха току-що лъснати, от което смачканата цигара в ръката му изглеждаше още по-нелепа. Кимнах му, за да покажа, че съм го видял, и приближих до вратата, но нямах намерение да говоря с него, докато той не вдигна ръка и не попита дали имам минута.