- Мистериозният ви клиент още не е дошъл - каза той. - Всъщност двамата с вас пристигаме първи. С изключение на госпожица Прайс.
Отвори пакета с тютюна и ми предложи една от предварително приготвените цигари.
- Пушите ли?
- Не.
- Пушили ли сте някога?
- Една-две цигари като тийнейджър. Никога не съм разбирал какъв е смисълът. Предпочитах да си харча парите за бира.
- Иска ми се и аз да съм бил толкова умен. Опитвал съм да ги оставя, но няма нищо по-хубаво от първата цигара сутрин с чаша кафе, освен може би втората.
Въпреки стройната си мускулеста фигура Алън нямаше вид на здрав човек. Имаше обрив от бръснене на врата и торбички под очите. Погледнати отблизо, мустаците му изглеждаха рунтави и зле поддържани. Случай на изчезнало дете можеше да съсипе един полицай, но и гузната съвест би имала подобен ефект. Оправдано или неоправдано, давах си сметка, че вече виждам характера на Алън пречупен през призмата на анонимните съобщения, обаче бях започнал да проучвам доколко са състоятелни анонимните обвинения.
- Има ли нещо специално, което искате да обсъдим, началник? Трябва ми малко време, за да се консултирам с госпожица Прайс, преди да пристигне клиентът ни.
- Да, разбирам. Искам само да се извиня за начина, по който бяхте третиран в участъка. Мисля, че започнахме не както трябва и оттам нататък стана още по-зле. Можехме да сме... аз можех да съм по-любезен. Надявам се да разбирате, че всички ние искаме само да намерим Ана Кор.
Звучеше искрено, изглеждаше искрен. Може би дори беше искрен, макар че едното невинаги следва от другото.
- Отнасяли са се към мен и по-зле - отвърнах.
- Пат Шей ми каза, че сте имали неприятности с колата. Каза, че ви е помогнал. Приятно ми бе да го чуя.
Алън сякаш искаше да ми се подмаже. Не можех да разбера защо. После се сетих.
- Видяхте ли вестниците тази сутрин?
Бях ги видял. В портландските и бангорските имаше критики относно начина, по който е водено разследването до този момент, със специален акцент върху първоначалната реакция на полицията в Пастърс Бей, когато ѝ е било съобщено за изчезването на Ана. Споделяше се и впечатлението, че властите не са осведомявали достатъчно обстойно репортерите как напредва разследването, ако изобщо е имало някакъв напредък. Общо взето, обичайното за репортерите раздухване на нещата, провокирано отчасти от затворения характер на общността в Пастърс Бей. Но в статиите се отбелязваше, че начинът, по който Алън е реагирал на отправените му критики, е звучал като оправдание. Като изтъквал, че разследването се ръководи от Следствения отдел за криминални престъпления, той сякаш се опитвал да прехвърли на друг отговорността за всичките неуспехи до този момент. Алън не беше виновен, че Ана Кор още не е открита, но на хората не им харесваше, когато биват отвличани млади момичета, и започналата игра с прехвърлянето на отговорността беше съвсем естествена. Алън имаше нужда от таймаут и се надяваше, че Ейми и аз ще можем да му го осигурим.
- Хората са обезсърчени - казах аз. - Всички искат хепи енд, но им се струва, че в този случай няма да има такъв. Не го приемайте лично.
- Обаче е лично - отвърна Алън. - Познавам Ана Кор. Познавам майка ѝ.
- Добре ли ги познавате? - Постарах се въпросът да прозвучи възможно най-безучастно, но Алън като че ли все пак долови някакъв нюанс, който не му се понрави. Изражението му показваше, че го обмисля внимателно. Преценяваше го по начина, по който човек задържа в устата си хапка храна, преди да я глътне, защото не е уверен, че вкусът е добър.
- Градът е малък. Част от работата ми е да познавам хората.
Изоставих темата. Нямаше смисъл да продължавам да човъркам около това засега. Казах:
- Ще се отрази зле на града, ако момичето не бъде открито.
- По-зле, отколкото ако бъде намерено мъртво ли?
- Може би.
- Сериозно ли говорите?
- Ако тялото ѝ бъде намерено, ще има погребение, траурен период и възможност извършителят да бъде открит, защото с тялото идват и доказателствата. Ако продължава да се води изчезнала, случилото се с нея ще преследва града като лоша прокоба и майка ѝ никога повече няма да спи спокойно.
- За слагане на край ли говорите?
- Не. Край няма.
За момент ми се стори, че се готви да възрази, но видях, че размисли, макар че не можеше да се каже дали го направи заради преживени лично от него загуба и болка, или защото знае за моите.
- Разбирам - каза той. - По-добре е да знаеш, отколкото да не знаеш?
- Аз бих искал да знам.
Алън каза само „Да“ и след това замълча за момент.