Уолш направи въведение от името на своята страна от карето и побутна записващото устройство по-близо до Хейт, който каза името си за записа. Имаше отворени бележници, готови за водене на бележки. Щом Хейт се настани на мястото си, Ейми го помоли да каже на всички със свои думи и без да бърза защо е дошъл. Той започна несигурно, но постепенно стана малко по-уверен и престана да се запъва толкова. Държеше ръцете сключени пред себе си, само от време на време разплиташе пръстите, за да пийне глътка вода. Изложението му започна с обстоятелствата около смъртта на Селина Дей и продължи с осъждането, престоя в затвора и идването му в Пастърс Бей след това. В него нямаше нищо, което вече да не бях чувал, и го прекъснаха само два пъти, веднъж Уолш и веднъж Алън, за изясняване на някои второстепенни подробности. След това Хейт разказа за получаването на поредицата пратки, които го бяха довели в тази зала. Когато приключи, Ейми извади няколко запечатани пластмасови торбички, във всяка от които имаше по един плик със съдържанието му, и ги връчи на Уолш.
Само Енгъл изглеждаше безучастен към чутото. Малко след като Хейт започна да говори, видях как той се отнесе нанякъде. Това не му вършеше работа. Не го интересуваше някакво старо убийство далече от Североизтока. Нито дори благополучното завръщане на Ана Кор. Енгъл искаше единствено Томи Морис, а разкритията на Рандъл Хейт нямаше да го приближат до целта му.
Уолш попита дали той и колегите му могат да излязат за кратка консултация помежду си, но Ейми предложи да заведе Хейт и мен в офиса си, докато те се подготвят да продължат. Хейт отиде до тоалетната и докато го нямаше, Ейми ме погледна с повдигната вежда и рече:
- Е?
- Представи се толкова добре, колкото можеше да се очаква, и те го оставиха да говори. Следващата част ще бъде по-трудна за него.
- Знам.
Въпреки всичките си предупреждения Ейми беше наясно, че ще бъдем принудени да изложим Хейт на доста агресивен разпит. Това бе нещо като промиване на рана.
Хейт се върна.
- Как се справих? - попита.
- Справи се много добре, Рандъл - каза Ейми. - И двамата сме на това мнение.
Той посрещна отговора ѝ с облекчение и не само защото намирахме, че първата част от интервюто е минала добре. У него се забелязваше нещо от духовната лекота на покаял се, който се е избавил от бремето на своите грехове и е получил опрощение. Разказал бе своята история и никой не бе реагирал с открито възмущение или гняв. Не му бяха сложили белезници, не го бяха приковали на позорния стълб. Изправил се бе срещу онова, от което се боеше най-много, и дотук бе оцелял.
- Човекът от ФБР, господин Енгъл, беше в тоалетната, когато влязох - каза Хейт.
- Говори ли с теб? - попитах аз.
- Не, само ми кимна. Не можех да не забележа, че не изглеждаше особено заинтересуван от онова, което разказах. - В гласа на Хейт прозвуча лека обида.
- Може би не си бил такъв, какъвто е очаквал да бъдеш - каза Ейми.
- Но какво е очаквал? - попита Хейт и аз вдигнах леко ръка да предупредя Ейми.
Това не бе територия, която се налагаше да изследваме заедно с клиента - още не, не и преди да е приключила следващата фаза на интервюто. Ала Хейт не беше глупак. Усети, че има несъответствие между онова, което знаем, и онова, което сме споделили с него. Спаси ни почукване на вратата. Секретарят на Ейми промуши вътре глава, за да каже, че екипът на Уолш е готов.
Казах на Хейт:
- Ще говорим за това по-късно. Уверявам те, че то няма отношение към теб, няма да се отрази по никакъв начин на онова, което ще бъде казано в съседната стая и на нито един от въпросите, които ще ти бъдат зададени. Когато свършим, ще отделим време да обсъдим всички други по-важни подробности, съгласен ли си?
Хейт нямаше друг избор, освен да се съгласи. Стигнал беше дотук и макар че можеше да седне в офиса на Ейми и да откаже да излезе от там, докато не му кажем всичко, включително истината за НЛО и за това кой е убил Кенеди, не го направи, главно защото двамата с Ейми го подпирахме от двете страни и го карахме да продължава напред, а когато се върнахме в заседателната зала, вече бе твърде късно да стори друго, освен да седне на стола си и да чака въпросите, които ще му бъдат зададени.
Следващата част от срещата се ръководеше от Уолш. В началото той спазваше уговорките, беше внимателен и показно неутрален. Върна се към разказаното от Хейт и му зададе много от същите въпроси, които му бяхме задали и ние. Изясни какво е правил в годините след освобождаването си от затвора и засегна темата за Лони Мидас. Попита: