- Не знаете нищо за настоящото местонахождение на Лони Мидас, така ли?
- Той вече не се казва така - каза Хейт. - Лони Мидас вече не съществува, също както не съществува и Уилям Лагерхаймър. Дадоха и на двама ни нови самоличности, за да не можем да контактуваме, дори и да искаме.
- Значи нямате основания да мислите, че Лони Мидас може да ви е открил?
- Никакви.
- Бояхте ли се от него, господин Хейт?
- Малко.
- И още ли се боите от него?
Хейт започна да дърпа парче нокът. Виждах това от мястото, на което седях. Дърпаше го толкова силно, че потрепваше от болката, която си причиняваше. Отвърна:
- Уилям Лагенхаймър се боеше, но Рандъл Хейт не се бои. Схващате ли разликата, детектив? Това е причината, поради която не исках да идвам тук днес. Исках да си остана скрит. Никой нямаше да може да ме намери, ако продължах да се крия.
- Обаче някой ви е открил, господин Хейт. Някой знае кой сте. Белята вече е станала.
- Да. Да, предполагам, че сте прав.
- Имате ли някаква представа кой може да е този човек?
- Не.
- Може ли да е Лони Мидас?
Хейт поклати глава, но отговорът му не съответстваше на това движение.
- Лони винаги ми е имал зъб. Лони никога не прощаваше на онзи, който му е навредил.
- И има зъб на Уилям Лагенхаймър, защото Уилям е казал на ченгетата какво е било сторено на Селина Дей?
- Мисля, че Лони може би мрази Уилям. Навярно сега го мрази повече, отколкото в деня, в който им го е казал. Лони беше злопаметен.
- Възможно ли е Лони да е отвлякъл Ана Кор, за да обвини вас?
- Да - тихо отвърна Хейт. - Лони би сторил подобно нещо.
Уолш изостави темата. Премина към рутинни въпроси, повечето от които леко надхвърляха границите на доизясняването. Хейт отговаряше с лекота и аз почувствах, че отново се отпуска. Започна да става все по-многословен в отговорите и да казва на Уолш повече, отколкото беше необходимо. Уолш дори пусна малка шега, нещо за обучението в счетоводство и затворническите адвокати, и Хейт се усмихна. Всички се спогаждаха просто чудесно. Хванах погледа на Ейми, поклатих глава и тя прекъсна следващия въпрос на Уолш.
- Извинете ме, детектив, искам само да разменя няколко думи с моя клиент.
На Уолш не му стана приятно, но не можеше да възрази срещу това. Задоволи се само със свирепия поглед, който ми хвърли. Защото аз знаех какво върши и му бях попречил да продължи. Това бе версия на играта „добро ченге - лошо ченге“ и той тъкмо се готвеше да премине от първата роля към втората.
Ейми зашепна нещо на ухото на Хейт, той хвърли поглед към Уолш и на лицето му се появи обидено изражение. Когато интервюто продължи, той бе значително по-сдържан в отговорите си.
- Кажете ми за Ана Кор - поде Уолш. - Познавахте ли я?
- Не, не я познавах.
- Но сте я виждали из града? В края на краищата Пастърс Бей е малък град. Всеки познава всекиго, нали?
- Предполагам, че съм я виждал.
- Познавахте ли я по име?
- Не, никога не съм говорил с нея.
- Не ви питах това. Познавахте ли я по име?
- Ами, да. Както сам казахте, Пастърс Бей е малък град.
- Значи сте я познавали?
Хейт беше объркан.
- Да. Е, не, не и по начина, който имате предвид.
- За кой начин говорите?
Ейми го прекъсна.
- Детектив, позволете да ви напомня, че това не е разпит. Господин Хейт е тук по собствена воля. Даде ви информация, която може да се окаже полезна за вашето разследване; той самият е жертва на особено коварни заплахи. Нека не правим същото и ние, нали?
Уолш вдигна ръце в пародиен жест на капитулация и продължи с въпросите.
- Срещали ли сте се с майката на Ана Кор?
- Да. Тя дойде на няколко от заседанията на градския съвет по-рано тази годна. Искаше да говори за дърветата.
- За дърветата?
- За дърветата, които растат на „Бей Роуд“. Имаше буря и бяха паднали доста големи клони. Загрижена беше за безопасността на дъщеря си и на имота си.
- Това звучи като доста маловажен проблем.
- Не и ако те удари падащо дърво - каза Хейт и отговорът му беше напълно уместен.
- Онова, което искам да кажа, е, че съм изненадан колко ясно си го спомняте. На тези заседания навярно се обсъждат доста неща, а вие се сещате без всякакви затруднения за тревогите на Валъри Кор.
Но тук Хейт бе в познати води.
- Аз съм счетоводител, прекарвам живота си, припомняйки си дребни подробности. Не посещавам всяко заседание на градския съвет, защото това не ми е необходимо, но определено мога да ви цитирам всеки обсъждан въпрос, който има някакво отношение към градския бюджет: чистотата, подкастрянето на дърветата, боядисването на оградите, подмяната на съоръженията, на превозните средства. Така че да, спомням си искането на Валъри Кор, но също така си спомням, че началник Алън говори точно преди нея за намеренията си да попълни своята автобаза, като закупи „Краун Виктория“ втора употреба, и че на същото заседание Върнън Тътъл искаше да му се отговори защо магазинът му е споменат между замърсяващите града, след като от шест месеца настоява на неговата отсечка от „Мейн Стрийт“ да бъде поставена постоянна кофа за отпадъци.