Началник Алън се размърда на стола си. До този момент той не бе казал нищо и като че ли и сега не изгаряше от желание да се намесва, но като бе заговорил за него, Хейт не му беше оставил друг избор.
- Знаете ли, това е вярно, детектив - каза той. - Господин Хейт има страхотна памет за подробностите.
Уолш отмина думите му без коментар. Върна се към въпроса колко добре Хейт познава семейство Кор, но усилията му не бяха възнаградени. Когато Хейт му каза, че няма алиби за деня, когато е изчезнала Ана, той се поободри. Канеше се да продължи да дълбае по тази линия, когато дойде неочаквана помощ. Алън отново се размърда на стола, този път с явно притеснение. Дори Уолш забеляза това и го погледна раздразнено. Алън му направи знак, че иска да говори с него на четири очи, и за кратко двамата полицаи се консултираха на тих глас. Когато се върнаха по местата си, Уолш ни информира, че няма повече въпроси и интервюто е приключено, освен ако някой друг има да добави нещо. Дори Енгъл изглеждаше изненадан и излезе от апатията си, ала не каза нищо.
Всички станахме. Уолш даде на Ейми разписка за запечатаните пликове и каза на Хейт, че през следващите дни може би ще му трябват по-подробни показания по тях. Докато разговаряха, аз последвах Алън навън, където той затършува нервно за цигара.
- Мога ли да попитам какво беше това? - подех аз.
- Рандъл Хейт има алиби за деня, в който изчезна Ана Кор - отвърна Алън. - Аз съм неговото алиби. Отбих се в дома му към три същия ден, за да му дам някои цени във връзка с покупката на колата, за която той спомена. Той бе заспал на дивана, покрит с одеяло, така че реших да не го безпокоя. Върнах се отново малко преди да ми се обадят за Ана Кор, а той още бе там. Дори не беше помръднал. Срещнах го на другия ден на улицата и носът му беше като на елена Рудолф. Той не е отвлякъл Ана. В крайна сметка щяхме само да си загубим времето с него.
- Благодаря ви - казах аз.
- Няма защо да ми благодарите. Това бе истината.
- Имате ли някакво мнение за останалото, което каза той?
- Не. - Алън запали цигарата, дръпна продължително и задържа дима дълбоко в дробовете, за да му се наслади. - Защо? Очаквате да кажа, че той няма вид на такъв човек? Просто съм изненадан, че е успял да го крие толкова дълго. Трудно постижимо е в наши дни. Някой винаги научава.
- Някой е научил.
- Стигнахте ли до нещо по този въпрос?
- Не, още не.
- Предполагам, че Уолш ще нареди тези пликове да бъдат изследвани, за да се види дали не са свързани по някакъв начин с Ана. Между щатската полиция и федералните имаме система за откриване на всяка ДНК в рамките на двайсет и четири часа, така че много скоро ще разберем дали има някаква следа. Също така ще трябва да издействаме разсекретяването на онези архиви от Северна Дакота.
- Можете ли да го направите?
- Да. Може да отнеме няколко дни, но щом бъде внесена официална молба за съдействие, те ще трябва да споделят с нас всичко, с което разполагат.
- Включително и новата самоличност на Лони Мидас?
- Така предполагам.
Бях любопитен да разбера дали Лони Мидас също е бил атакуван. Ако се окажеше, че е бил, тогава можеше да излезе, че все пак съм сгрешил в убеждението си, че мъчителят на Рандъл Хейт живее във или близо до Пастърс Бей.
- Междувременно бихме искали онова, което ви каза той, да остане поверително.
- Ще направим всичко по силите си. Не искаме на хората да им хрумват разни глупави идеи по отношение на него.
Облегна се на стената и притисна с палец и показалец основата на носа си.
- Имам нужда да си почина. Откакто Ана изчезна, не съм спал повече от два-три часа на нощ. Утре ще си взема свободен ден да платя сметките си и да заредя батериите. Пак ще съм на повикване, но ще си поотдъхна.
Оставих го да си допуши цигарата на спокойствие. Пък и имаше още доста хора, на които можех да досаждам, между които беше и Енгъл, който чакаше пред входа да го вземат с колата.
- Отсъствието на интерес към интервюто от ваша страна бе забелязано, специален агент Енгъл - подех аз. - Може би се бяхте надявали, че ще ви доведа самия Уайти Бългър?
Той очевидно се двоумеше дали разговорът с мен е за предпочитане пред перспективата да се намокри. Изглежда, реши, че е, макар и не много.