- Интересен клиент имате, господин Паркър. Просто на мен не ми е особено интересен.
- Защото не става за внасяне на иск по пет-К?
Под „пет-К“ се разбираше параграф 5К1.1. от ръководството за издаване на присъди, по който обвинението може да пледира за по-лека от предвидената присъда за дадено престъпление в замяна на „сътрудничество с определяща важност“ от страна на ответника. В процесите срещу организираната престъпност тази привилегия за издайниците бе широко използвано средство, тъй като прокурорите много често разчитаха на показанията на гангстери, които предават своите. Енгъл се беше надявал гостът изненада да е някой, който е свързан с Томи Морис, когото да може да използва. И беше разочарован.
- Единственият, когото вашият клиент може да предаде, е той самият, а той вече го стори - каза Енгъл.
- Това донякъде беше причината за желанието ми да привлека вашето внимание - казах аз. - Ако изтече информация за онова, което каза той днес, може би животът му ще бъде изложен на опасност.
- Защото сърдитите изплашени хора не са склонни да четат много внимателно ситния шрифт, така ли? Защото един убиец на дете не се различава особено от следващия? Казах ви, че не проявяваме интерес към него, но вие знаете, че ще се разчуе. Щатската полиция ще трябва да разследва неговата история, ще участва и Алън. Ще има телефонни разговори, документация. Надявам се, че сте го подготвили за най-лошото. В Пастърс Бей името му ще стане по-мръсно от калта.
- Не бях загрижен само заради местните.
Джипът спря до нас. Енгъл понечи да тръгне. Вдигнах ръка да го спра.
- Какво си мислите, че правите? - каза той.
- Точно това щях да попитам и аз.
- Ще трябва да ми простите. Не съм екстрасенс, така че нямам никаква представа за какво говорите. Сега свалете ръката си или ще наредя да ви арестуват.
- Не, няма. Възползвали сте се от възможността, която ви се е представила при изчезването на младо момиче, за да подмамите опасен човек на север, с надеждата да го притиснете в ъгъла и да го убедите да стане федерален свидетел. Интересът ви към сигурността на Ана Кор и на когото и да било другиго е съвсем бегъл. Единственото, което има значение за вас, е да вкарате Томи Морис в някоя стая и да сключите с него сделка, а дотогава ще го оставите да вилнее на свобода.
- Господин Паркър, вие нямате никаква представа за какво говорите.
Той избута ръката ми. В същото време джиесемът му иззвъня заедно с джиесема на агентката в колата. Енгъл отговори на обаждането, докато се качваше, и обикновено безучастното му лице изразяваше изненада. Единственото, което чух, бе „Той какво?“, защото вратата се затвори и джипът излетя.
Проверих своя телефон. Имаше джиесем от адреса в Яху. Той се състоеше само от една усмихната икона. Работата в дома на Алън бе свършена. Изчистих екрана точно когато Гордън Уолш застана до мен и ме тупна силно по рамото. Соумс се спотайваше зад гърба му, стиснал устни в тънка безучастна линия, също като учител от неделно училище, който се е сблъскал с градския пияница.
- Двамата с теб ще си поговорим по-късно, ясно ли е? - каза Уолш.
- Ясно. Дори ще платя питиетата. Стига да не водите със себе си своя приятел. Не мисля, че е забавен.
Соумс ме погледна намръщено. Но пък той се мръщеше на всички. При него това бе не толкова гримаса за сплашване, колкото израз на перманентно безсилие.
Преди някой от двамата да бе успял да каже още нещо, на паркинга спря огромен камион, в сравнение с който всичките други автомобили наоколо изглеждаха като детски играчки. Мощна бас китара гърмеше с толкова децибели, че земята трепереше. Тъй като камионът бе твърде голям, за да се вмести на някое от свободните места, шофьорът го паркира право срещу сградата и изключи двигателя.
Вратите се отвориха едновременно и от камиона излязоха двама почти еднакви мъже, сякаш целите направени от блокове шлака с телесен цвят, които скочиха тромаво на земята. Бяха облечени така, че максимално да стряскат и да вдъхват респект: сини полиестерни панталони ХХХL, тъмносини спортни фланелки, толкова тесни, че после трябваше да ги срежат, за да излязат от тях, и еднакви златни вериги около вратовете, които можеха да послужат и за спускане на корабна котва. Дори Соумс престана за момент да се мръщи, тъй като долната му челюст увисна. Тони и Поли Фулси в цялото си силно надрусано величие бяха наистина незабравима гледка. Уолш, за разлика от всички, изглеждаше по-скоро развеселен, отколкото впечатлен.
- Ето ги и знаменитите братя изроди без козина - каза той. - Какво се е случило, та циркът е напуснал града без вас?