Когато телефонът му иззвъня, така се стресна, че едва не натисна спусъка.
Нямаше нужда да проверява кой се обажда. Също както Демпси, и той носеше два джиесема: един за лично ползване и за дребния личен бизнес, който водеше тайно, и друг, който сменяше всяка седмица. Обажданията до втория телефон винаги идваха от едно и също място. Райън отговори на второто позвъняване.
- Къде сте?
Този глас с характерна дрезгавина, гласът на мъжа, който ги бе докарал до това състояние, който ги бе довел до просяшка тояга. Съдбите им бяха свързани с неговата и те все още го чакаха да намери решение, да поправи грешките си. Нито Райън, нито Демпси го бяха изричали гласно, но и двамата бяха започнали да подозират, че могат да си умрат, докато чакат това да се случи.
- Историята с таксиджията. Още не се е появил. Обаче намерихме пари.
- Пари ли? Добре. - Дотам бяха стигнали: да тършуват за пари, колкото да не изпукат от глад. - Забравете го. Друг път ще се разправяме с него. Знаете ли къде е „Братъл Стрийт Тиътър“?
- Киното ли? Разбира се.
- Намерете къде да паркирате. Възможно най-близо до него.
- Сега ли?
- Не, другия месец. Дай ми Демпси.
- Той не е тук. Аз съм в колата. Той е вътре.
- Защо?
- В случай че човекът се върне, нали разбираш.
- Кой е вътре с него?
- Една жена. Съпругата.
В другия край на линията се възцари тишина и Райън разбра, че онзи е схванал. Той поначало умееше да преценява хората, или поне така му се беше струвало. Само че бе загубил тази своя способност, когато трябваше да се справи с враговете си.
- Изкарай го от там. Важно е.
Затвори. Райън държеше телефона в едната ръка, а пистолета в другата. Пъхна пистолета обратно в калъфа на глезена, после бързо прекоси улицата. Мина мъж с вестник под мишницата и в ръката с кутия бира, скрита в кафяв хартиен плик. Мъжът кимна и той му отвърна с кимване. Не го изпусна от поглед чак до къщата на Нейпиър, но човекът не погледна назад.
Когато излезе, бе оставил входната врата незаключена. Отвори я твърде бързо, тя се блъсна в стената и той извика, да не би Демпси да изпадне в паника и да изскочи, размахвайки пистолет или нож.
- Аз съм! Трябва да тръгваме.
Почука на вратата на дневната, преди да влезе. Видя Демпси да закопчава колана на дънките си. Хелън Нейпиър бе на колене на дивана. Чорапите и гащите ѝ бяха хвърлени на пода. Тя оправяше роклята си, дърпаше я надолу да покрие бедрата, обърната с гръб към вратата. Раменете ѝ се тресяха. Не се обърна да го погледне.
- Тя добре ли е? - попита Райън.
- А ти как мислиш? Ако това е утеха за теб, бях внимателен с нея. Обаче влизаш точно навреме. Това ти го признавам. Няколко минути по-рано можех да се ядосам, че ни смущаваш.
Демпси огледа стаята да се увери, че не е изтървал нещо, после се обърна към госпожа Нейпиър.
- Хелън...
Тя се скова, но не се обърна да го погледне.
- Имаш избор - продължи той. - Можеш да кажеш на съпруга си какво се случи тази вечер. Както съм чувал, подобно нещо може да го вбеси и да го накара да тръгне да ме търси. Ако го стори, ще го убия. Той сам ти навлече това, но няма да погледне нещата по този начин. И знаеш, че ако му кажеш, едва ли ще си помогнеш. Познавах един, чиято приятелка бе изнасилена. След това вече изобщо не можеше да я приема по същия начин. Сигурно си е мислил, че вече е развалена стока. Каквато и да е била причината, те скъсаха. И край на историята. Помисли за това, преди да си отвориш устата и да изтропаш всичко на мъжа си. Ако бях на твое място, щях да му кажа, че сме дошли, че сме те изплашили до смърт и че той трябва да си оправи нещата, преди да дойдем втори път. - Демпси взе кутията от обувки. - Междувременно ще взема парите като частично плащане за причинените загуби. Сега си тръгваме. Така че се оправи. Нали не искаш да те завари в този вид, когато се върне.
Той профуча покрай Райън на път към вратата.
- Идваш ли?
Райън още гледаше госпожа Нейпиър.
- Искаш да ѝ се извиниш още веднъж ли? - попита Демпси. - Можеш, ако мислиш, че ще помогне.
Но Райън само поклати глава. В онова, което виждаше, нещо не беше наред: не беше само изнасилването, имаше още нещо, което бе станало след това. Опита се да разбере какво бе то, но не можа, а после Демпси го дръпна навън, тръгнаха към колата и докато му разказваше за обаждането, забрави за момент изнасилването.