Той извади от джоба на сакото си плик и го сложи на масата, точно както бе инструктиран, когато се обади по телефона първия път. Жената надникна вътре, прехвърли набързо банкнотите с пръсти, после сложи плика в чекмедже под телевизора.
- Ще имаш ли нещо против да те претърся?
Той повдигна вежди.
- Защо трябва да ме претърсваш?
- В миналото е имало неприятности - не при нас, уверявам те, при други в същия бизнес. Случвало се е разни типове да вадят ножове, въжета. Грижим се за безопасността - за вашата, както и за нашата.
Не бе много убеден, че е точно така, но ѝ позволи да го опипа неопитно.
- Благодаря, че проявяваш такова разбиране. Ще си прекараш добре.
- Сега може ли да видя момичето?
- Разбира се. То е оттатък. Ще ти хареса. Точно каквото поръча.
Последва жената по коридора и покрай банята до затворената врата.
Тя почука и едновременно с това отвори. Влязоха в приятно обзаведена и слабо осветена спалня. И тук имаше телевизор, с подскачащ по екрана надпис DVD. Стаята бе силно ароматизирана, но недостатъчно, за да се замаскира застоялата миризма на секс. Момичето на леглото беше облечено в кукленска нощница. Дори гримът не успяваше да скрие факта, че доскоро самото то е играло на кукли. Дванайсет или тринайсетгодишно - помисли си той. Под платиненорусата коса се показваха тъмни корени.
- Това е Аня - представи я жената. - Аня, кажи здрасти на Фредерик.
- Здравей - каза Аня и дори само в тази единствена дума се долавяше чужд акцент. Едната страна на устата ѝ се повдигна, но никой не би нарекъл това усмивка.
- Здравей - отвърна посетителят, но в гласа му прозвуча колебание.
- Някакъв проблем ли има? - попита жената.
- Тя не е това, което поръчах.
Жената веднага смени тона, но се стараеше да не излиза от рамките на учтивостта.
- Говорихме по телефона - каза тя. - Лично съм си записала подробностите. Поиска блондинка.
- Тя не е блондинка. Боядисва си косата. Виждам корените.
Аня местеше поглед от единия към другия, опитвайки се да следи разговора. Разбираше, че посетителят е недоволен, но нищо повече. Не обичаше, когато са недоволни от самото начало. Тогава онова по-нататък ставаше още по-неприятно. Прибра колене до тялото си, прегърна ги и опря брадичка на тях. Така изглеждаше още по-малка. На масичката до нея имаше презервативи и кутия хартиени кърпички.
- Съжалявам - каза жената, - но се споразумяхме. Когато лампите угаснат, едва ли ще виждаш разликата, не и там, където е важно. - Усмихна се вулгарно. - А сега, ако искаш да вземеш душ...
- Не искам душ - каза той. - Искам си парите обратно.
Цялата престорена любезност на жената се изпари. Горната ѝ устна се изви и оголи зъбите като на куче, което дава последно предупреждение, преди да ухапе.
- Няма да стане. Платил си за този час. Можеш да играеш с нея на не се сърди човече, да ѝ разказваш как си прекарал деня или просто да излезеш през вратата и да отидеш някъде другаде. Изборът си е твой, обаче парите остават тук. - После направи последен опит за помирение: - Виж, скъпи, защо да се караме и да разваляме такава хубава среща. Ще си прекараш добре.
- Това ми го каза вече.
- Тя е мило момиче. Ще ти хареса.
- Не ми пука дори да е мис „Америкън Пай“. Не е това, което поръчах. - Извади джиесема си. - Може би трябва да се обадя в полицията.
Жената се дръпна от него и викна:
- Руди! Имаме проблем.
Затворената врата в края на коридора се отвори и той чу телевизора по-ясно. Предаваха хокеен мач. Не знаеше кой играе. Не се интересуваше от този спорт. Само белите харесваха истински хокея, и то защото не знаеха, че има и нещо по-хубаво.
Мъжът, който се появи, носеше анцуг, гуменки и твърде голяма за него фланелка на „Янките“. Беше към трийсетте и в поддържана фитнес кондиция. Тъмната му коса бе спретнато подстригана, приличаше на колежанче в пролетна ваканция, ако не се брои „Ламата“, затъкната отпред в анцуга му. Тя имаше седефена дръжка и хромирана повърхност, която блестеше на светлината.