- Как си, Джоуи? - рече Демпси. Гърбът му бе обърнат към стената, дясната му ръка оставаше скрита под вестника.
- Добре съм. Но артритът ми се обажда. От времето е и от сезона. От сега до април ще съм разпнат на кръст като Христос. - Извади от джоба носна кърпа и си издуха носа. - Има ли ти нещо на ръката, Мартин?
- Абсолютно нищо, радвам се да го кажа. Реагира все така бързо.
- Да се надяваме, че никой няма да счупи чаша.
- Времената са неспокойни, Джоуи.
- Имало ли е някога други? - Джоуи прибра носната кърпа, но бавно, като внимаваше само върховете на пръстите му да влязат в джоба. - Не можа да намериш място, където не е толкова горещо, нали? Федералните няма да бият много път, ако решат да ни хванат. Могат просто да заключат вратата и да ни оставят тук.
- Много хора ме мразят. Реших, че няма да навреди, ако полицията е на моя страна.
- Нямаш ли ми доверие?
- На теб ти вярвам - каза Демпси, като внимаваше лъжата да не проличи в изражението му. - Но не съм достатьчно сигурен в другите и не мога да се крия под палтото ти до края на деня.
Джоуи извърна очи.
- Както вървят нещата, ще ти се наложи да стоиш там по-дълго време.
- Това е причината да сме тук. Томи е загрижен.
- Така и трябва. Всички сме така.
- И какво трябва да се направи?
- Той трябва просто да си отиде. Казах му го.
- Не може да си позволи да си тръгне. Той иска да възстанови положението си.
- Всичко е загубено или можете да го считате за загубено. Ще го погребат под руините на онова, което е останало.
- Ами, виж, Джоуи, той се опитва да разбере къде точно се е объркало всичко. Мисли, че ако открие това, ще може да оправи нещата.
- Несполучливи инвестиции. Лош късмет. Може да се случи на всекиго. Тръгне ли веднъж надолу, върви все по-бързо. Като камък, който се търкаля по склона. Когато е достатъчно тежък и ускорението е достатъчно голямо, не може да бъде спрян. Търкаля се и мачка всичко по пътя си. Опитах да му кажа това, но той не искаше да ме слуша.
- Обаче на Томи му се струва, че някои хора са се наговорили да насочат камъка точно към него. Мисли, че са му устроили клопка.
- Некадърният занаятчия се оправдава с инструментите си. Знаеш това. Той направи грешки и сега търси на кого да прехвърли вината. Разбираемо е, но това не означава, че е правилно. Има дългове, които трябва да бъдат уреждани. Ако не спечели джакпота от тотото, ще трябва да забрави своите бизнес интереси и да покрие дълговете си.
- Той няма нищо друго, Джоуи. Ако си тръгне, ще остане с празни ръце.
- Ще запази живота си.
- Докога?
- Какво трябва да означава това?
- Знаеш какво означава.
- Не, не знам.
- Хайде, Джоуи, твърде стар си, за да се правиш на девственица.
Райън се върна с кафето.
- Има ли мляко? - попита Джоуи.
- Казахте, че го искате черно.
- Черно и отделно мляко. Не искам да се бъзикат с него зад тезгяха, да цвъркат разни боклуци вътре.
- Ще ви донеса каната.
- Не, ти го сипи. Не много. Само колкото бузите му да добият мъничко цвят.
Райън погледна към Демпси. Нямаше представа какво означава това.
- Да стане кафяво - обясни Демпси. - Като азиатско момиче.
Райън тръгна, още по-объркан от преди.
- Твърде стар, за да се правя на девственица, а? - каза Джоуи. - Много си цапнат в устата. Би трябвало да показваш повече уважение. - Но се усмихваше.
Райън донесе кафето, Джоуи го погледна, опита го и кимна.
- Добро момче. Сега излез навън за минутка. Да вземеш въздух.
- Вали - каза Райън.
- Полезно е за кожата. Изчезвай.
Райън въздъхна и излезе навън с кафето си. Застана с гръб към тях, хванал с едната ръка чашата, а с другата пистолета в джоба на черното кожено яке. Беше изрязал подплатата точно за случаи като този, трик, на който го беше научил Демпси.
- Той е свестен - каза Демпси. - Можеше да му позволиш да остане.
- Млад е и нямам представа какво знае и какво не знае. Освен това е слушател, а аз не обичам хората да ме слушат, ако не съм им казал да слушат. Не е в нрава ми да издавам каквото ми е било доверено. Колкото до Томи и неговите неприятности, въпросът е тъкмо в това. Едва ли искаш да го усложняваш още повече.
- Тъкмо това го тревожи, че въпросът вече е усложнен.
- Говориш за момичето.
- Да. Това не е по правилата.
- Момичето няма нищо общо.
- Тук сме заради момичето. Томи иска да е сигурен, че то не е при Оуени.
- Не е. Питах го. Не е при него. Така ми каза.
- С цялото ми уважение, какво друго би могъл да ти каже?
- Внимавай, Мартин! - Джоуи размаха мазолестия си показалец. - Винаги съм бил много толерантен към теб. Ти си по-умен от десетима от тях, взети заедно, но не мисли, че можеш да ме подценяваш. Казвам ти, момичето не е при Оуени. Ако беше, отдавна щяхте да сте разбрали. Какъв смисъл би имало да го вземе и да не се възползва от него, за да постигне своите цели? Господи, не вярвам дори да е знаел за момичето, преди ти да ми го бе споменал. - Джоуи отпи от кафето. - Не е лошо - каза. - Радвам се, че не го плащам аз, но не е лошо.