Казах му още, че вярвам в Бог, защото съм виждал неговата противоположност. Виждал съм всичко онова, което той не е, докосван съм от злото и затова не мога да отрека, че безкрайната доброта е в състояние да се противопостави на тази поквара, също както не мога да отрека, че дневната светлина следва мрака и нощта следва деня.
Казах му всичко това и той остана безмълвен.
Когато литургията свърши, се качих в колата и отидох да закуся в ресторант „Палис“ в Бидфорд. Някои хора може да кажат, че е глупаво да се бие толкова път заради една закуска, но те едва ли са закусвали някога в „Палис“. Изпих си бавно кафето, прочетох си вестника и тъкмо когато се почувствах спокоен и готов да се изправя пред новия ден, телефонът ми изписука, известявайки ми, че имам ново съобщение. Прочетох го, запазих го и почувствах как доброто ми настроение се изпарява.
Върнах се вкъщи и започнах да работя по списъка на Рандъл Хейт, като използвах разграничаваща информация, за да проследя движението на хората в него през годините, в случай че някой от тях е работил нещо, което може да е имало връзка със затворите, сравнявах насрещно имената и адресите с регистрите на затворите, като се опитвах да разбера дали някой от Пастърс Бей е излежавал присъда в Северна Дакота, Върмонт или Ню Хампшър, или има близки роднини, излежавали присъди в тези щати. Ударих на камък при всичките, но това бе едва първата фаза от разнищването на плетеницата от десетки потенциално взаимносвързани животи, което можеше да се окаже продължителен процес.
Малко след един часа отидох в южен Фрийпорт и оставих колата на паркинга до сградата на Ейми. Днес нямаше гарвани по дърветата. Бяха някъде другаде и аз нямах нищо против това. В миналото бях видял големи черни гарвани да клечат по дуварите на стария затвор в Томастън и те ми се бяха сторили чудовищни, същества, които мутират, докато ги гледаш, пратеници от друг, по-покварен от нашия свят. Тази представа никога не ме беше напускала и видех ли гарвани, се питах какви ли са истинската им природа и истинските им намерения.
Усетих аромата на прясно кафе още с влизането си в офиса и чух Ейми да ме поздравява от кухничката до приемната. След секунди тя се появи с поднос, на който имаше кана, две тортили с пилешко и две лилави богородички във ваза.
- Съвсем по домашному - казах аз. - Може пък все пак да те вземе накрая.
- Интересът ти към моите брачни перспективи не спира да ме удивява - отвърна тя. - Ако не те познавах достатъчно, щях да реша, че ревнуваш и искаш да заемеш неговото място.
- Мисля само за безплатната правна помощ.
- Благодаря. Ако продължаваш да се поддаваш на изкушението да задаваш неудобни въпроси, ще трябва да пътуваш навсякъде с правен съветник до себе си в онази мъжка играчка, която караш.
- Това е просто кола.
- Камрито е просто кола. Твоята е криза на средната възраст на колела.
Седнах зад нейното бюро. Тя наля кафе, аз взех едната тортиля и започнахме.
- Е, докъде стигнахме? - поде тя.
- Доникъде.
Информирах я за разговора ми с Рандъл Хейт, за срещата с Алън и разправиите с Гордън Уолш след това. Премълчах, че той използва убийството на дъщеря ми, за да събуди моята съвест, както и избухването, което последва. Казах си, че това не е важно, което бе вярно само отчасти. После ѝ дадох последния плик, изпратен на Хейт. Докато разглеждаше фотографиите, лицето ѝ не издаваше никакви чувства. Не направи някакви коментари и по краткия филм с подредените в плевнята дрехи, изгледа го мълчаливо. Когато свърши, каза само:
- Атаката ескалира.
- Да.
- Снимките у тебе ли бяха, когато те задържаха полицаите?