- Бяха в багажника.
- Имаш късмет, че не са претърсили колата ти. Можеше да си навлечеш маса неприятности. Засега ще ги държа тук и ще ги маркирам като доказателства по дело. - Сложи плика в пластмасова папка, запечати я и я прибра в сейфа.
- Какво още? - попита.
- Започнах да проучвам имената от списъка, който ми даде Хейт, с надеждата да намеря някаква връзка, но засега няма нищо. Ако скоро не попадна на димящ пистолет, очаква ни ровене в личния живот на много хора, което може да отнеме седмици и дори месеци. Но ако се окаже, че проблемът на Хейт е свързан с отвличането на Ана Кор...
- При положение, че е отвличане - прекъсна ме Ейми. - Децата на тази възраст бягат.
- Нямам впечатлението, че тя е такова дете.
- Аз също не получих такива сигнали от Уолш. Разтревожени са. Нека приемем, че е отведена против волята ѝ.
- Съгласен съм. Но не съм убеден.
- Тогава нашият проблем остава следният: все още не сме намерили начин да разберем засега дали неприятностите на Хейт са свързани с изчезването ѝ.
- Което, така или иначе, е твърде смело предположение.
- Виж, ще бъда искрена с теб. Разговорът ми с Уолш ме накара да се почувствам гузна. Не беше приятно и си разменихме някои грубости, но той беше прав, а не аз. Не знам имаме ли право да решаваме дали проблемът на Хейт е от значение за разследването. Лично на мен съвпадението тук продължава да не ми се нрави. Едно момиче изчезва и мъж, осъждан за убийството на друго момиче на приблизително същата възраст, става мишена на заплахи от неизвестен източник. Защото това са заплахи: че ще бъде разкрит, че ще бъде изнудван, дори може би и че ще бъде физически атакуван в даден момент.
- Като оставим това настрана, наш дълг е да съобщим на полицията каквото знаем. Премълчаваме сведения, които може да са свързани с извършването на престъпление. Е, признавам, че от гледна точка на закона това е мъглява територия и не е много вероятно някой от двама ни да се озове зад решетките, но не искам на съвестта ми да тежи убито момиче, както и ти не искаш.
Ейми довърши половината от своята тортиля и започна втората. Аз бях изял само една-две хапки от моята, обаче внимавах да не говоря с пълна уста. Ейми нямаше подобни притеснения. Веднъж тя ми бе казала, че един от проблемите на адвокатите е, че или имат твърде много за казване и твърде малко време, за да го кажат, или пък твърде малко за казване и твърде много време за запълване.
- Говорих отново с Хейт преди час - рече тя, без да спира да дъвче.
- И?
- Той предложи компромис.
- Който е?
- Предава чрез мен на полицията всичките материали, които са му изпратени до този момент, за да бъдат изследвани, но аз не разкривам кой е.
Помислих върху това.
- Няма да мине. Първо на първо, ще трябва да обясниш връзката на снимките и диска с разследването. След като го направиш, те ще искат да го разпитат и той ще влезе в списъка на заподозрените, а както знаем, той няма алиби за периода от време, през който е изчезнала Ана Кор. Дори ако по някакво чудо се постигне съгласие, че не е заподозрян, все пак ще трябва да се яви в полицията, за да му вземат пръстови отпечатъци и ДНК проби и да го изключат от уликите, които биха открили по пликовете и снимките.
- Аз също не мисля, че ще се получи - каза Ейми. - Той е наясно, че възможностите му стават все по-ограничени, но не вярвам да отстъпи, докато не бъде притиснат в ъгъла. Ти сериозно ли си решил да отидеш в полицията, ако не се съгласи?
- Не искам да съсипвам един човешки живот, но част от мен има усещането, че последствията от явяването му в полицията може да не са така ужасни, както си мисли той.
- Така ли? - Въпросът ѝ прозвуча скептично.
- Ще са тежки, но някои хора са преживявали и по-лоши неща.
- Ще има нужда от охрана - каза тя.
- Мислил съм за това. Можем да пратим братята Фулси да пазят къщата.
Лицето на Ейми пребледня.
- Не говориш сериозно. Те са... - Помъчи се да намери подходящата дума, но изборът беше твърде голям. Накрая се спря на „луди“.
- Не са луди - отвърнах. - Вземат лекарства. Хапчетата ги държат на границата на нормалността. Е, ако не вземаха лекарствата си, навярно щях да се съглася с твоята диагноза, но с цялото ми уважение, ти не си член на медицинската колегия. Не съм сигурен, че е добре да подмяташ насам-натам думи като „луд“, особено когато става дума за братята Фулси. Те са много чувствителни мъже. Освен това са много едри чувствителни мъже.
- Вярно ли е, че единият от тях е нападнал съдия с чукчето му?
- Не.
- Слава богу.
- Беше адвокатът. Техният адвокат. Но това беше много отдавна, когато бяха още млади и глупави; и между другото, не беше особено добър адвокат, иначе нямаше да го удрят със съдийско чукче. Виж, може и да не са умни, но ще попарят желанието на всички идиоти, обърнали няколко питиета, които биха решили, че Хейт заслужава сурово наказание. Той вероятно ще може да върши доста от своята работа от дома си, ако искаме да го държим настрана. Може дори да реши, че иска да напусне града за известно време. В такъв случай можем да му намерим място, където да отседне. Не е задължително да е стая в мотел. Можем да го настаним в доста приятна квартира. Не мисля, че господин Хейт би приел да се лиши от някои удобства.