- Като че ли вече сме решили, че ще отиде в полицията, макар той да повтаря упорито, че няма да го направи.
- Само въпрос на време е. Дори Ана Кор да се появи здрава и читава, това няма да реши проблема на Хейт. Вчера се опитах да му го обясня, но той е странен човек, и при това егоист.
- Какво имаш предвид?
- Единствената му грижа е да продължи своето съществуване като Рандъл Хейт. Сякаш изобщо не му минава през ума, че младо момиче може да е в опасност.
- Не всеки е самопожертвователен като теб.
- Спести ми сарказма си.
- Не бях саркастична - каза тя. Пропусна няколко секунди, после продължи: - Трудно ли ти е да общуваш с нашия клиент? Не е нужно да го харесваш, но трябва да си в състояние да работиш с него, без да позволяваш антипатията ти да проличава.
- Мога да работя с него и мога да крия неприязнените си чувства - отвърнах аз. - Но трябва да си наясно, че той гледа само собствения си интерес и че единственият начин да го накараме да действа, както ние желаем, е да го убедим, че съветите ни преследват неговите цели. За да отиде в полицията, ще трябва да го накараме да проумее, че ако нещо лошо се случи на момичето и разследването се превърне в разследване на убийство, ченгетата най-вероятно ще разберат кой е и какво е направил и след това всичко останало също ще излезе наяве. Ако между двата случая има връзка, най-доброто - най-най-доброто, на което може да се надява - е да стане известен като човека, позволил едно момиче да умре, защото е отказал да даде показания, които са можели да го спасят. Също така не е изключено да влезе в затвора, което едва ли би му допаднало. Като осъждан убиец на дете, при това свързан с убийството на друго дете, престоят му там със сигурност ще е труден. Няма да преживее дори година.
Тя кимна.
- Казах му, че ще се срещнем и че ще му се обадя, когато свършим. Заплахата да го върнат в затвора, колкото и малка да е тази вероятност, може би ще го убеди да говори с полицията. Това като че ли е единственото нещо, от което се бои повече, отколкото от разкриването на миналото му. Има ли още нещо, което трябва да знам?
- Май да. Може би трябва да го знаеш, но не съм сигурен, че много ще те зарадва. Ситуацията е по-неприятна, отколкото изглежда на пръв поглед.
- Трудно ми е да го повярвам.
- Две неща. Първото е, че докато седях в онзи килер за метли в Пастьрс Бей, видях федерален агент на име Робърт Енгъл да се спотайва зад другите.
- Е, и? Щатската полиция е поискала помощ от ФБР. Не е необичайно в случаи като този.
- Отвличанията на деца не са в ресора на Енгъл. Той се занимава с организираната престъпност: италианци, руснаци, ирландци. Не твърдя, че контингентът му се гнуси от отвличанията, но за кой дявол престъпници ще отвличат дете от Пастьрс Бей, Мейн?
- Какво знаем за семейството на Ана Кор?
- Не много. Обаче възнамерявам да разбера повече.
- А второто нещо?
Показах ѝ джиесема си с анонимното съобщение относно началник Алън.
- Мамка му - изруга Ейми. - Пастърс Бей е истинско гнездо на усойници. Никой ли не им е казвал, че клюкарстването е вредно за душата? И за какво лъже началник Алън, ако изобщо има такова нещо?
- За да разбереш, ще трябва да видиш второто съобщение. Пристигна тъкмо когато приключвах със закуската.
Подадох ѝ телефона. Съобщението се състоеше от седем думи:
НАЧАЛНИК АЛЪН Е ПЕДОФИЛ.
ПРЕСЛЕДВА МЛАДИ МОМИЧЕТА.
- Господи - каза Ейми. Бутна телефона настрани, сякаш беше заразен.
Направо я виждах как изследва мислено ситуацията и преценява възможностите. Аз самият бях сторил същото сутринта и нито един от резултатите не ме беше зарадвал.
- Може да е просто някой от местните, който му има зъб - казах аз. - Той е началник на полицията в малък град, така че можеш да бъдеш сигурна, че откакто заема тази длъжност, е успял да настрои поне неколцина от местните срещу себе си. Глобил е не когото трябва, накарал е някого да умъртви куче, което хапе когато не трябва, не е позволил да се размине някой арест за притежание на наркотици. Не е нужно да е кой знае какво.