Но те едва ли бяха виждали неговите юмруци в действие, защото Джоуи Туна обичаше да работи с ръцете. Веднъж започнеше ли да удря, Джоуи не спираше, не можеше да спре, защото светът му потъваше в мрак и оставаше само ритъмът на юмруците, млатещи чуждата плът, отново и отново, методично, но без всякаква мисъл, прогонвайки удар след удар живота от тялото. И когато накрая светлината пронизваше мрака, червен лъч като зора - предупреждение за овчаря20, и той, с болки по цялото тяло, мускулите на гърба и корема пред скъсване, съзираше онова, което ръцете му бяха свършили - онази купчина кървава плът.
Затова Джоуи оставяше побоите на други хора, като се опитваше да ги ограничава само до случаите, когато са абсолютно необходими. Наказанията от по-необратим характер също се контролираха. Разбира се, не се налагаше толкова често да се прибягва до тях, а и подобни действия не бяха препоръчителни дори в краен случай. О, все още имаше безразсъдни младоци, готови да размахат оръжие в лицето на някого, на които им беше приятно да усещат пистолетите под коланите си; квартални бабаити, които искаха да покажат кои са, като пуснат куршум зад ухото на някой нещастник. Но повечето такива млади мъже не доживяваха до старост, а оцелелите посрещаха старостта с трайно ограничено зрително поле, набраздено от вертикалните линии на затворнически решетки. Самият Джоуи беше лежал в затвора, когато бе безразсъден младок и умът му още не беше дошъл, но годините вътре го бяха поохладили и когато излезе, вече бе друг човек. Той бе от онази рядка порода: мъж, който се учи от грешките си и не ги повтаря. Още по-рядко се срещаше престъпник, който да мисли по този начин. По това си приличаха с протежето му Томи Морис, наред с обстоятелството, че и двамата бяха чисти ирландци, заради което толкова дълго време бяха белязани като аутсайдери.
Обикновено тези моменти в тишината на офиса бяха приятни на Джоуи. Доставяше му удоволствие да прави балансите, като знаеше, че бизнесът му върви успешно и носи печалби. Той обичаше реда, винаги го беше обичал, дори още като момче. Беше прибран и никога не губеше нищо. Тази вечер обаче беше разсеян. Историята с Томи Морис му тежеше, но едва ли можеше да очаква Томи просто да легне и да умре. Още се мъчеше да определи точно кога Томи беше започнал да губи контрол над работите си и защо, но нещата лека-полека се скапваха и вече се бяха появили мнозина, готови да се възползват от слабостта му. Джоуи ги бе окуражавал безмълвно, а впоследствие и активно. В бизнеса нямаше място за сантименталности, но му се искаше отношенията му с Томи да не бяха завършили по този начин. Той имаше слабост към Томи, винаги бе имал слабост към него, ала сега бе останал излъган в очакванията си, а надбягванията продължаваха. Накрая Оуени Фаръл щеше да ги спечели, защото бяха нагласени от самото начало, но Томи трябваше да бъде отстранен бързо заради риска пистата да се покрие с мъртви ездачи. Дори може би щяха вече да са го пипнали, ако не беше Мартин Демпси. Демпси бе хладнокръвен, не допускаше грешки. Джоуи почти щеше да съжалява да види и него сред мъртвите.
Но Томи Морис. Какво да правят с Томи Морис?
И сякаш повикан от мрака, Томи му отговори:
- Как си, Джоуи?
Джоуи вдигна очи от книжата. От лявата му страна имаше складово помещение. Там пазеше архивите си заедно с купища компютърна хартия, канцеларски материали и всичко друго, което не искаше да бъде замърсено от влагата и миризмите от долния етаж. Вратата винаги беше отворена, защото неговите служители знаеха много добре, че не бива да влизат без негово разрешение, и той заключваше само вратата на офиса. Сега Томи Морис се появи от складовото помещение, малкото коса, която му беше останала, беше късо подстригана, лицето небръснато, увисналият като блед език над колана корем надничаше изпод ризата, космат и някак си неприличен. Носеше син работен комбинезон от рибния пазар, разкопчан до чатала. Трябва да бе стоял тук почти час, чакайки търпеливо, докато пазарът утихне, докато останат само те двамата.
- Томи - каза Джоуи, - изплаши ме до смърт. - Какво те е прихванало да се завираш в разни килери? Да не си ми хвърлил око? Да не си станал обратен?