Усмихна се на собствената си шега и Томи му отвърна с усмивка. Сякаш бръчките му бяха повече отпреди и набождащата брада беше изцяло бяла. Неуспехът действа така на мъжете, помисли си Джоуи, неуспехът и съзнанието за заплашващата го смърт.
Само че Томи не беше единственият, който усещаше дъха на онази с косата. Той държеше в дясната си ръка пистолет. От заглушителя оръжието изглеждаше по-лъскаво и по-грозно, отколкото беше. Не че му трябваше заглушител. Тук нямаше кой да го чуе, а стъклата и стените бяха дебели. Но за Томи беше типично да обръща внимание на дребните подробности и да изпуска от поглед по-широката перспектива. Затова бе разорен и бягаше, затова с него бяха останали само Демпси и Райън.
- Ти ме познаваш добре, Джоуи. Винаги съм харесвал момичетата.
Така си беше. Томи никога не оставаше без поне две жени, които да върти едновременно. Джоуи бе хвърлял големи усилия да открива кои са момичетата във временните му хареми, с надеждата да го хване със смъкнати панталони.
- Трябваше да си създадеш семейство като мен - каза Джоуи. - То премахва нуждата от всички тези глупости, или поне от повечето, ако си го направил както трябва. Защо не си дръпнеш стол, та на подметките ти да им олекне?
Томи остана на мястото си. Пистолетът не беше помръднал. Все още беше насочен към Джоуи, който не беше въоръжен. В чекмеджето на бюрото му нямаше пистолет. Не бе имал желание да притежава такъв. Той бе Джоуи Туна, посредникът. Когато бе нужно, ставаше Джоуи Тюми, въздаващият справедливост, но справедливост, която бе договорена предварително, определена от мъдри глави. Тя винаги беше това, което бе редно да се направи.
- Това място не се е променило - каза Томи. - Имам чувството, че и книжата на бюрото ти са същите.
- Няма причина да се променя онова, което винаги е работило, Томи. Аз печеля пари. Преди рецесията дори имахме известен растеж всяка година. Тук вършим нещата точно по правилата. Толкова сме чисти, че данъчните са убедени, че сме мръсни. Така беше, когато поех бизнеса от чичо ми, така ще бъде, ако е рекъл Бог, и след като си отида.
Дори не трепна, когато изрече тези думи. Нямаше да достави на Томи това удоволствие. Така или иначе краят още не беше дошъл. Все още можеше да разубеди по-младия мъж. Попита:
- Помниш ли, когато ти дадох първа работа тук?
- Помня - отвърна Томи. - Да чистя вътрешностите, люспите и слузта. Ненавиждах миризмата им. Никога не успявах да я отмия от ръцете си.
- Чистата работа винаги мирише мръсно. Честната работа.
- Понякога мръсната работа също мирише мръсно. Мирише на кръв и лайна. Мирише като това място. Мисля, че си седял тук толкова дълго, че си започнал да се объркваш. Вече не виждаш разликата.
Джоуи изглеждаше оскърбен.
- Знаеш ли, ти винаги си бил мързеливо копеле. Не обичаше тежката работа.
- Не съм имал проблем с тежката работа, Джоуи. Моят баща работеше на доковете, а майка ми миеше подове в офисите. Те ме научиха да уважавам честния труд. Ти беше този, който ме подмами с по-лекото, с обещанието за лесни пари.
- Значи обвиняваш мен за онова, в което си се превърнал? Това са думи на страхливец.
- Не, не те обвинявам. Не би имало значение, който и да ми го беше предложил, щях да приема. Бях още хлапак. Кражбите от камиони, разбиването на складове - всичко това беше моя втора природа. Но все пак ти отвори вратата. Ти ми посочи пътя.
Лицето на Джоуи пламна. При други обстоятелства вече щеше да е запретнал ръкавите на ризата и да свива месестите юмруци.
- Но се и грижех за теб - каза. - Не го забравяй. Когато прекрачваше линията, когато се надценяваше, ги спирах да не ти направят нещо. Имаше хора, които искаха да ти счупят ръка, крак. Онова животно Броган искаше да те ослепи, задето работеше настрани, но аз се застъпих за теб. Казах им, че си амбициозен, че можеш да постигнеш нещо, ако бъдеш насочван правилно. Отърва се леко, с малко бой, а можеше да бъде много по-зле. И когато ги убиха, ти дадох района да го обслужваш. Това те създаде. Аз те създадох. Когато Уайти реши, че ти си заплаха, аз го успокоих. Ако не бях аз, щеше да гниеш някъде под Тениън Бийч или в плитък гроб край река Непонсет. Казах му, че може да ти се има доверие. Казах на всички им, че може да ти се има доверие. Дадох им думата си, че е така, а може ли да се иска нещо повече от думата на Джоуи Туна? Винаги съм бил стабилен. За човека се съди по неговата стабилност, Томи. Знаеш това.
- А сега грижиш ли се за мен, Джоуи? Взимаш ли присърце моите интереси?
- Ти си загазил. Уязвим си. Изкушенията чукат на вратата тъкмо когато си уязвим. Има хора, които искат да знаят, че си благонадежден, това е. Благонадеждният мъж няма от какво да се страхува. Затова дойдоха при мен. Те винаги идват при Джоуи Туна. Аз не тая лоши чувства кьм никого и никой не храни лоши чувства към мен. Двете страни винаги могат да седнат заедно и да се чувстват в безопасност, когато участва Джоуи Туна. Така е от четирийсет години.