- Както сам каза, защо да променяме онова, което винаги е работило добре?
- Точно така. Нищо по-вярно не е изричано някога.
- Тогава защо са тези промени сега? Тук не виждам човек, който е неутрален.
- Аз взимам присърце интересите на всички, Томи. Искахме само да поговорим с теб, да разведрим атмосферата.
- Затова ли ме търсят момчетата на Оуени, за да разведрят атмосферата? Никога не съм ги вземал за много приказливи.
- Ти се криеше, Томи. Хората бяха разтревожени. Не знаеха къде си. Можеше да лежиш мъртъв в някоя крайпътна канавка.
- Можеше да седя в сградата на федералното управление, искаш да кажеш, с изсипани вътрешности, като някоя от рибите на твоите маси.
- Хората бяха загрижени. Искаха просто да бъдат сигурни.
- Че може да ми се вярва.
- Точно така, че може да ти се вярва. Аз знаех това, Томи. Казах им го. Казах им: „Томи Морис е благонадежден. Ще ви го докажа. Ще го доведа тук, ще поговорим и ще видите какъв човек е: сериозен човек. Дойдох да те търся, Томи, но не можах да те намеря. При това положение не можеш да се сърдиш на хората, че са загрижени.
- Затова си мобилизирал момчетата на Оуени да ти помагат.
- Оуени си има свои въпроси към тебе. Иска да откупи твоите дялове. Иска да постъпи както е редно.
- Нима?
- Ти знаеш. Оуени също е човек, на когото може да се разчита. Винаги е бил такъв. Също както и ти. Двама надеждни мъже.
- Оуени надежден? Той винаги е бил продажен малък негодник. Знаеш ли, че момчетата на Оуени изкъртиха с ритници вратата на моя приятелка? Преди две вечери. Пребиха я. Избиха ѝ няколко зъба. Искали да разберат къде съм, но тя не могла да им каже. Не бях ходил при нея от седмици. Стоях настрани, за да я предпазя, а виж какво стана.
- Съжалявам да чуя това - каза Джоуи. - Един мъж би трябвало да вдига ръка на жена само в краен случай.
- Странното е, че не допусках Оуени да знае за нея. Бях много внимателен. Обаче се обзалагам, че ти си знаел. Ти знаеш какви връзки има всеки от нас. Затова ти си човекът, към когото да се обърнат, човекът, който държи пръст на пулса.
Джоуи сложи показалец на бюрото, пръста, който държеше на пулса, и започна да чука силно по дървото, подчертавайки всяка своя дума:
- Хората. Бяха. Загрижени! Ти нямаше да дойдеш по собствена воля. Трябваше да бъдеш накаран да дойдеш.
- Затова ли отвлякоха племенницата ми?
- Не знам за какво говориш. Казах същото и на твоя човек Мартин.
- Тя е дъщеря на сестра ми. Живее в тих малък град, далече от всичко това. Ти ли я откри? Оуени ли я откри?
Докато говореше за своята племенница, в тона му се появи нещо, някаква лудост, която накара стомаха на Джоуи да се свие, пронизан от мъчителен страх. Съзнавайки, че самият той е обречен, Томи сякаш се беше вкопчил в момичето като в единствено избавление. Джоуи бе виждал това и преди - хора, на които им предстои да умрат, да бъдат обсебвани от натрапчиви мисли за приятел, родител, снимка в портфейла, чудотворен медальон с лика на Светата дева и какво ли не друго, надявайки се то да прогони надвисналата жестока реалност.
- Ние не отвличаме малки момичета, Томи. Това не е в стила ни.
- Ами? Откога?
- Господи, Томи, за какви ни мислиш, за педофили ли? За извратени? Тя не е при Оуени. Хората не постъпват така, не и със своите, не и нормалните хора. Те искаха само да поговорите. Ако момичето беше при тях, щяха да ти го кажат. Щяха да ти изпратят съобщение и после щяха да й позволят да се прибере вкъщи - след като ти се явиш. Нашите хора не биха се държали по друг начин. Ние не сме като руснаците. Не сме животни.
Томи кимна. Пистолетът в ръката му трепна. Джоуи видя, че е спечелил предимство, и побърза да се възползва от него.
- Хайде, Томи. Прибери пистолета и ще забравим за всичко това. Ще се обадя на този-онзи. Ще кажа на всички, че могат да бъдат спокойни. Ще им кажа, че Томи Морис е непоклатим както винаги.
Томи започна да закопчава комбинезона. Той беше твърде тесен за него и копчетата му се изплъзваха, ала не поглеждаше надолу.
- А срещата? Съвещанието, на което Оуени не се появи, но ти се появи? Мартин, изглежда, мисли, че това е било съобщение.
- Съобщение ли? Разбира се, Томи, винаги има съобщение. Съобщението беше, че трябва да се явиш и да разчистиш всичките подозрения, да успокоиш хората. Сега го чуваш от първа ръка.
- Не - каза Томи, - съобщението, получено от Мартин, изобщо не беше такова.