Годините бяха променили Райън, ала той държеше в тайна повечето от тези промени.
Сега седеше зад волана и се питаше в какво се беше превърнал. Кутията от обувки, която бяха взели от къщата на Нейпиър, лежеше в краката на Демпси, но вече не бе пълна с пари. Устройството, което съдържаше, бе недодялано, но ефикасно: килограм пентаеритритол тетранитрат, или РЕТN, и детонатор от оловен азид. Поразяващата сила на бомбата бе увеличена посредством кабърчетата за килими, щедро насипани от Демпси в сместа. Райън го бе наблюдавал с ужас, докато я сглобяваше в мотелската стая. Попитал го бе:
- За какво са?
- Увеличават поразяващата способност.
- Но те ще... - Гласът му заглъхна. Устата му беше пресъхнала. Това беше нередно. Трябваше да се прекрати.
- Какво ще направят? Ще наранят хора ли? Ще им оставят белези? Каква мислиш, че е целта на всичко това, Франсис?
Райън събра малко слюнка.
- Да се отстрани Оуени Фаръл.
- Не, да се отстрани Оуени Фаръл заедно с всички около него. Да не остави на крака никого от вътрешния му кръг. Целта е да се изпрати съобщението, че Томи Морис не е убит, не е извън играта и източниците на неговите приходи не са на разположение за разграбване.
- Те няма да се откажат. Не могат.
- Ще се откажат, ако не им оставим друга възможност. Те стояха настрани и чакаха да видят какво ще направи Оуени и как ще реагира Томи. Това е отговорът на Томи. Това е неговото завръщане.
Райън се извърна. Пръстите му трепереха. Запали цигара, за да се успокои.
- Не е редно, Мартин. Ние не правим така. Там ще присъстват хора, които нямат нищо общо с това. - Опита да си представи щетите, които би причинила градушката от кабърчета в затворено помещение, и почувства, че му се повдига. Томи ли бе казал на Демпси да го направи, или той сам бе стигнал до тази идея? Демпси беше човекът, който приемаше разпорежданията на Томи, освен ако не бе зает с друго, както в случая с Хелън Нейпиър. На Райън не му оставаше друго, освен да приеме на доверие, че му е предал истинското съдържание на техния разговор. Ако Томи наистина бе одобрил този начин на действие, тогава всичко беше загубено и каузата му вече не бе справедлива.
- Виж - каза Демпси, - нямаме избор. Или това, или Томи престава да се съпротивлява и умира.
Изнизаха се секунди.
- Може да е за добро - каза Райън. Изрече го толкова бавно и толкова тихо, че Демпси трябваше да се наклони напред, за да е сигурен, че го чува добре. Лицето на Райън все още беше извърнато. Цигарата беше в лявата му ръка, но дясната вече не се виждаше. Според наклона на рамото трябва да беше някъде до колана му. Демпси замря. Пистолетът му бе на масата до него. Той небрежно сложи ръка на сантиметри от оръжието и каза:
- Мисля, че вече сме водили този разговор, Франсис. - Изненадан бе колко спокойно звучеше гласът му. Пръстите му докоснаха дръжката.
Раменете на Райън трепереха, сякаш всеки момент щеше да се разплаче. Когато заговори отново, гласът му също трепереше.
- Господи, погледни ни. Правим бомба. Готвим се да убиваме и осакатяваме. Аз не съм като теб, Мартин. Може би не съм корав колкото теб. Участвал съм в побои заедно с най-добрите от тях, но никога не съм убивал. Не искам да убивам никого. Дори Оуени Фаръл.