— Съмнявам се — изсумтя Фалшификаторката. — Тези на императора със сигурност са по-красиви.
— По-просторни са. Но не и по-красиви.
Старецът коленичи до картината, за да разгледа печатите долу по-отблизо.
— Включила си много подробни обяснения за това как е бил създаден този стенопис.
— За да създадеш реалистична Фалшификация — обясни тя, — трябва да притежаваш техническите умения на онзи, когото имитираш — поне до известна степен.
— Значи си могла да го нарисуваш и сама.
— Нямам подходящи бои.
— Но би могла. Можеше да поискаш да ти донесем. Щях да изпълня молбата ти. А вместо това си създала Фалшификация.
— Такава съм — отговори Шай с нарастващо раздразнение.
— Такава избираш да бъдеш. Ако една стена може да желае да бъде стенопис, Уан Шай-Лу, то и ти би могла да пожелаеш да станеш велика художничка.
Тя стовари печата на масата и си пое дълбоко дъх.
— Склонна си да се гневиш — продължи Гаотона. — Също като него. Всъщност вече и аз знам точно какво е чувството, понеже си го предизвиквала у мен неведнъж. Питам се дали това твое… поведение не е средство, което да помага на хората да разберат. Извайваш отражението на чувствата си върху един печат и караш другите да почувстват какво е да бъдеш в твоята кожа…
— Звучи страхотно — отвърна Шай. — Само дето Фалшифицирането на души е отвратително осквернение на човешката природа, нали така?
— Така е.
— Щом можеш да разчетеш печатите, значи вече си станал доста добър — смени тя темата. — Почти се съмнявам дали не си прибягнал до някаква измама.
— Всъщност…
Шай наостри уши и прогони гнева си, който вече отслабваше след първоначалния му импулсивен изблик. Какво ставаше?
Гаотона пъхна ръка в джоба на робата си с леко сконфузено изражение и извади оттам дървена кутия. Кутията, в която Шай държеше най-големите си съкровища — петте Отражения на същността. Тези по-стари състояния на душата ѝ можеха да я превърнат в човека, когото бе могла да бъде — ако станеше нужда от това.
Тя направи крачка напред, но когато арбитърът отвори кутията, видя, че печатите ги няма.
— Съжалявам — рече той. — Но мисля, че ако ти дам някой от тях, би могла да се освободиш от пленничеството си за секунди.
— Само два от тях притежават такава мощ — отвърна Шай кисело.
Пръстите ѝ трепереха. Работата по тези печати бе отнела над осем години от живота ѝ. Бе започнала първия в деня, в който свърши чиракуването ѝ.
— Хм, да — съгласи се Гаотона.
В малката кутия бяха поставени няколко тънки метални плочки, върху които бяха гравирани други, по-малки печати — основните модели на състоянията на душата ѝ.
— Ето този, предполагам? — каза той и вдигна една от плочките. — Шайзан. Което в превод означава… „Шай Първа“? Ако поставиш този върху себе си, би те превърнал във воин?
— Да — потвърди Шай.
Значи беше изучавал Отраженията на същността — затова беше станал така добър в разчитането на печатите ѝ.
— Разбирам едва една десета от гравирането тук, ако не и по-малко — каза Гаотона. — Но онова, което проумявам, е наистина впечатляващо. Трябва да ти е отнело цели години да ги създадеш.
— Те са… много ценни за мен — отговори Фалшификаторката, като се насили да седне зад бюрото си и да откъсне вниманието си от плочките.
Ако успееше да се измъкне някак заедно с тях, с лекота би могла да създаде нов печат. Да, щеше да отнеме седмици, но по-голямата част от работата ѝ все пак щеше да бъде съхранена. Ако унищожаха плочките, обаче…
Гаотона седна на стола си и ги заразглежда небрежно. Ако бе някой друг, действията му щяха да загатват скрита заплаха. „Виж какво държа в ръцете си; виж какво бих могъл да ти сторя.“ Но в неговия случай не беше така. Той бе истински заинтригуван.
Но сигурна ли беше в това? Както обикновено, не можеше да пренебрегне инстинктите си. Колкото и да беше способна, възможно беше да се намери някой по-способен от нея. Точно както я беше предупредил чичо Уон. Възможно ли беше Гаотона да я мами от самото начало? Бе дълбоко уверена, че може да се довери на преценката си за стария арбитър. Но ако се окажеше, че греши, последиците щяха да бъдат катастрофални.
„А ти дори и без това си в опасно положение“, мина ѝ през ум. „Трябваше да избягаш още преди дни.“
— Разбирам защо би се превърнала във войник — продължи да разсъждава Гаотона, като остави плочката настрани. — Тази също разбирам — горски ловец и специалист по оцеляването в природни условия. Изключително широко приложимо. Впечатляващо. А тази тук — учен. Но защо? Ти вече си такъв.