— Никой не може да знае всичко — отговори Шай. — И никой не разполага с неограничено време да учи нови неща. Когато поставя това Отражение на същността върху себе си, ще придобия способността да говоря на над десет езика — от фан до мулла’дилски и дори малко сикла. Ще съм запозната с десетки различни култури и как да се държа, ако попадна в определена обстановка. Ще разбирам от наука, математика и устройството на основните политически фракции от цял свят.
— Разбирам.
„Просто ми ги дай“, помисли си тя.
— Ами това? — попита арбитърът. — Просяк? Защо би пожелала да измършавееш и… това тук показва, че повечето ти коса ще окапе и кожата ти ще се осее с белези?
— Това би променило външния ми вид — обясни Шай. — Драстично. Може да се окаже полезно.
Не спомена, че познаваше отлично градските улици и умееше да оцелява в тежките условия на най-мрачните от тях. Справяше се с отварянето на ключалки доста добре и без печата, но с него вече ставаше ненадмината.
Ако си го поставеше, вероятно щеше да успее да се промъкне през тесния прозорец — Отражението пренаписваше миналото ѝ така, че в него да има и пет години обучение като акробат, — да се спусне от петия етаж до долу и да бъде свободна.
— Трябваше да се сетя — рече Гаотона и вдигна последната плочка. — Значи ни остава само тази — най-странната от всички.
Шай не каза нищо.
— Готвене — продължи Гаотона. — Фермерство, шиене и бродерия. Друга фалшива самоличност, предполагам — жена, която води по-прост живот?
— Да.
Гаотона кимна и остави плочката.
„Искреност. Трябва да види, че съм честна. Няма как да го измамя.“
— Не — поправи се тя и въздъхна.
Той вдигна поглед към нея.
— Това е… пътят ми за бягство — уточни тя. — Никога не бих го използвала. Просто е там, за всеки случай.
— Бягство?
— Ако някога ми се наложи да прибягна до него — обясни Шай, — този печат ще изтрие годините ми като Фалшификатор. Всичко. Ще забравя как се правят и най-елементарните неща; ще забравя, че изобщо някога съм била чирак-Фалшификатор. Ще се превърна в обикновен човек.
— И ти би желала това?
— Не.
Пауза.
— Да. Може би. Част от мен го желае.
Искреност. Толкова беше трудна. Но понякога беше единственият начин.
Понякога наистина мечтаеше за един по-простичък начин на живот — по същия начин, по който човек, застанал на ръба на някоя пропаст, се пита какво би било да скочи. Изкушението е нелепо, но и неоспоримо.
Обикновен живот. Без да се крие, без да мами. Обичаше работата си — обичаше тръпката, удовлетворението, загадката и чудото на изкуството си. Но понякога… когато бе затворена в някоя килия или когато бягаше, за да спаси собствения си живот… понякога мечтаеше за друго.
— Леля ти и чичо ти? — попита той. — Чичо Уон, леля Сол — те са част от този сценарий. Прочетох го.
— Те не съществуват — прошепна Шай.
— Но ти непрекъснато ги цитираш.
Тя стисна очи.
— Подозирам — продължи арбитърът, — че животът, пълен с лъжи, води до преплитане на действителното с фалшивото. Но ако използваш този печат, със сигурност би забравила всичко. Как би могла да не разкриеш измамата?
— Това би била най-великата Фалшификация от всички — обясни Шай. — Такава, която да заблуди дори мен. В нея е вписано твърдото убеждение, че ако не обновявам печата върху себе си всяка сутрин, ще умра. Включва история, изпълнена с болести, която ме е накарала да посетя… Преотпечатващ, както вие ги наричате — лечител, който работи с печати на душата. Фалшивото ми аз ще е получило от тях печат, който да трябва да поставям отново всяка сутрин. Леля Сол и чичо Уон ще ми изпращат писма — това е част от измамата, с която ще се накарам да повярвам в тях. Вече съм ги написала. Стотици. Преди да поставя Отражението на същността върху себе си, ще платя на някоя пощенска служба значителна сума, за да ги изпращат от време на време.
— Ами ако се опиташ да им отидеш на гости? — попита Гаотона. — Да научиш повече за детството си…
— Всичко е гравирано на плочката. Ще ме е страх да пътувам — в което има зрънце истина, защото когато бях малка, наистина се боях да напусна селото ми. След като поставя Отражението, ще избягвам градовете. Ще смятам, че да отида да посетя роднините ми би било прекалено опасно. Но всичко това няма значение. Никога няма да го използвам.
Този печат би бил нейният край. Щеше да забрави последните двадесет години — чак до момента, когато бе на осем и за пръв път започна да разпитва как би могла да стане Фалшификатор.