Как бе могла да го пропусне? Далеч не беше толкова близо до края на работата си, колкото бе смятала. Нямаше време!
Добави онова, което беше открила, към печата, върху който работеше в момента — онзи, който съчетаваше всички разнородни аспекти от романтичните наклонности и преживявания на Ашраван. Бе включила всичко: срамното, осъдителното, прекрасното. Всичко, което бе успяла да открие, и още малко — добре пресметнати предположения, с които да допълни душата. Случайна среща и флирт с момиче, чието име императорът вече не можеше да си спомни. Краткотрайни увлечения. Почти осъществена авантюра с жена, която сега беше мъртва.
Това беше най-трудната за възпроизвеждане част от душата, понеже беше най-лична. Малко от постъпките на един император можеха да останат в тайна, но Ашраван не винаги бе заемал поста си.
Наложило ѝ се беше да си вади доста отдалечени изводи и да добавя от себе си, за да не остави душата гола, без страсти.
Така съкровени, така силни. Докато си проправяше път към истината за чувствата на Ашраван, се чувстваше по-близка до него от всякога. Не като воайор, а вече като част от самия него.
Вече си водеше два комплекта записки. Официалният тефтер по работата ѝ показваше, че изостава ужасно. В него, обаче, бяха пропуснати много детайли. Разпръснатите по леглото листа съдържаха истинските ѝ открития, замаскирани като купчини безполезни бележки — случайни и разпръснати.
Тя наистина изоставаше, но не толкова, колкото можеше да се съди по тефтера за пред арбитрите. Надяваше се, че тази хитрост ще ѝ спечели няколко допълнителни дни, преди Фрава да пристъпи към действие.
Докато търсеше една бележка, Шай се натъкна на един от списъците с евентуален план за бягство. Поколеба се. „Първо се погрижи за печата на вратата“, гласеше шифрованият текст. „Второ, обезвреди стражниците. Трето, върни си Белезите на Същността — ако е възможно. Четвърто, измъкни се от палата. Пето, напусни града.“
Бе добавила допълнителни подробности за точното изпълнение на всяка стъпка. Не беше забравила за бягството — не напълно. Бе съставила много добри планове.
Но повечето ѝ внимание бе погълнато от ожесточената работа, за да завърши душата. „Още една седмица“, каза си.
„Ако си дам още една седмица, ще приключа пет дни преди крайния срок. След това вече ще избягам.“
Ден
97
— Ей — обади се Хърли и се наведе. — Какво е това?
Хърли беше един мускулест Изличител, който се правеше на по-глупав, отколкото в действителност беше. Помагаше му да печели по-лесно на карти. Имаше две деца — момиченца, и двете под петгодишна възраст, — но се срещаше с една от стражничките зад гърба на жена си. Тайно му се искаше да беше станал дърводелец, като баща си. И щеше да се ужаси, ако разбереше колко неща знае Шай за него.
Тъкмо вдигаше парчето хартия, което бе забелязал на земята. Кръвноотпечатващият току-що си бе тръгнал. Беше сутринта на деветдесет и седмия ден от пленничеството на Шай в тази стая, и тя бе решила да задейства плана си. Трябваше да започне.
Печатът за императора още не беше завършен. Почти. След една нощ работа щеше да бъде готов. Така или иначе, планът ѝ изискваше да прекара още една нощ тук.
— Сигурно Уидфингърс го е изпуснал — обади се Йил и се приближи да погледне.
Тя бе другият стражник на смяна тази сутрин.
— Какво е? — попита Шай от масата си.
— Писмо — изсумтя Хърли.
Двамата стражници млъкнаха и се зачетоха. Всички Изличители, които работеха в двореца, бяха грамотни. Беше задължително изискване за всеки чиновник или служител на империята от втори ранг нагоре.
Шай седеше притихнала, напрегната. Отпиваше по малко от лимоновия си чай и си налагаше да диша равномерно. Насили се да се успокои, въпреки че това бе последното нещо, което ѝ се искаше да направи. Познаваше съдържанието на писмото наизуст. Все пак, тя го беше написала — а след това го беше пуснала незабелязано зад Кръвноотпечатващия, тъкмо когато напускаше стаята преди малко.
„Братко“, пишеше в него. „Почти изпълних работата си тук, и богатството, което спечелих, ще може да си съперничи дори с това на Азалек след назначението му в Южните провинции. Пленницата, която ми повериха да пазя, не оправдава усилията ми — но защо да споря с хората, които ще ми платят толкова пари?