Нямаше да разбере какъв е отговорът, преди да използва печата.
— Готов… готово ли е? — обади се един от стражниците.
Двамата с другия пазач бяха седнали до огнището в далечния ъгъл на стаята, за да се стоплят и да ѝ дадат повече пространство на пода. Смътно си спомняше как беше разбутала мебелите към стените. Бе прекарала част от времето във вадене на купчини листа изпод леглото, а после бе пропълзяла под него, за да стигне и другите.
Беше ли готово?
Шай кимна.
— Какво е? — попита стражникът.
„Нощи“, каза си тя. „Наистина. Те дори не знаят.“ Обикновените стражници излизаха от помещението всеки път, когато разговаряше с Гаотона.
Горките Изличители сигурно щяха да бъдат назначени на служба в някой отдалечен край на империята до края на живота си — да пазят проходите, които водеха към далечния Теойшски полуостров или някъде там. Щяха да ги покрият някъде тихомълком, за да не могат да разкрият — дори по погрешка — каквото и да било за случилото се тук.
— Ако искаш да разбереш, попитай Гаотона — отговори тя меко. — Не ми е позволено да говоря за това.
След това вдигна печата с благоговение и постави както него, така и плочката му в кутията, която им беше приготвила. Печатът бе обгърнат от меко червено кадифе, а плочката — оформена като голям, но тънък медальон, — във вдлъбнато място точно под капака. Шай затвори кутията, после извади друга, малко по-голяма. В нея имаше пет печата, издълбани и готови за предстоящото ѝ бягство. Ако успееше да го осъществи. Вече бе използвала два от тях.
Ако можеше само да поспи за няколко часа. Само няколко…
„Не. И без това не мога да използвам леглото.“
Но да се свие на пода ѝ звучеше прекрасно.
Вратата се открехна. Шай усети как я пробожда внезапна, остра паника. Кръвноотпечатващият ли беше? Той трябваше да е в леглото, пиян до безсъзнание след без съмнение неприятната си среща с Изличителите!
За секунда усети странно, гузно чувство на облекчение. Ако Кръвноотпечатващият бе дошъл, нямаше да има как да избяга днес. Щеше да може да се наспи. Нима Хърли и Йил не му бяха направили нищо? Бе сигурна, че ги познава достатъчно добре, и…
… и изведнъж осъзна, че в умората си е прибързала да си направи грешен извод. Вратата се отвори съвсем и в стаята наистина влезе някой, но той не беше Кръвноотпечатващият.
Беше капитан Зу.
— Вън — излая той към двамата стражника.
Те скочиха на крака.
— Всъщност — продължи Зу, — свободни сте до края на деня. Поемам смяната ви до края.
Двамата отдадоха чест и си тръгнаха. Шай се почувства като ранен лос, изоставен от стадото. Бравата на вратата щракна и Зу се обърна да я погледне с бавно, подчертано движение.
— Печатът още не е готов — каза Фалшификаторката. — Затова…
— Не е нужно да е готов — отговори Зу с широка, злобна усмивка. — Струва ми се, че ти обещах нещо преди три месеца, крадло. Имаме… неуредени сметки.
В стаята бе сумрачно — фитилът на лампата ѝ почти беше изгорял, а навън тепърва се развиделяваше. Шай се отдръпна назад от него и трескаво започна да преосмисля плана си. Нещата не биваше да се развият така. Не можеше да надвие Зу.
Устните ѝ не спираха да се движат — разсейваше го, но и играеше роля, която си бе измислила на момента.
— Когато Фрава разбере, че си идвал, ще побеснее.
Зу извади меча си.
— Нощи! — възкликна Шай и отстъпи още по-назад, до леглото си. — Зу, няма нужда да правиш това. Не можеш да го направиш. Имам да върша важна работа!
— Друг ще я довърши вместо теб — озъби ѝ се той. — Фрава си има и друг Фалшификатор. Мислиш се за много умна. Сигурно си измислила някакъв гениален начин да се измъкнеш утре. Този път обаче ще ударим първи. Това не го очакваше, нали, лъжкиньо? Ще те убия с удоволствие. С толкова голямо удоволствие.
Той замахна с меча, а върхът му разкъса дълга резка отстрани на блузата ѝ. Шай отскочи и извика за помощ. Продължаваше да играе роля, но вече не ѝ се налагаше да се преструва така усилено. Сърцето ѝ биеше в ушите; усещаше как паниката се надига в гърлото ѝ, докато се мъчеше да заобиколи зад леглото си, за да има нещо между нея и Зу.
Той се ухили широко, а след това се хвърли към нея, като скочи на леглото.
То моментално поддаде под тежестта му. През нощта, докато пълзеше под него, за да измъкне бележките си, Шай бе Фалшифицирала дървото на рамката така, че в него да има дълбоки процепи и проядени от насекоми места, за да стане по-крехко. След това бе нарязала матрака отдолу на широки бразди.