— Защо си тук? — проговори един глас.
Шай се обърна и видя как Гаотона пристъпва в коридора. Бе тръгнал пръв към императора. Останалите със сигурност търсеха Шай, но той бе дошъл при императора, за да се увери, че е в безопасност.
Шай се приближи към него, разтревожена и нервна. „Това“, помисли си, „трябва да е най-лошият резервен план, който съм измисляла някога.“
— Проработи — каза тя тихо.
— Изпробвала си печата? — попита Гаотона, хвана я за ръката и хвърли поглед към стражниците. После я дръпна настрани, за да не могат да ги чуят. — Как си могла да направиш нещо толкова прибързано, безумно, необмислено…
— Проработи, Гаотона — повтори Шай.
— Защо дойде при него? Защо не избяга, докато можа?
— Трябваше да разбера. Трябваше.
Той се взря в очите ѝ. Погледът му сякаш гледаше през тях и проникваше до дъното на душата ѝ, както винаги. Нощи, какъв добър Фалшификатор би излязъл от него.
— Кръвноотпечатващият те е надушил — рече той. — Насъскал е онези… неща след теб.
— Зная.
Гаотона се поколеба за един кратък миг, след това извади от един от дълбоките си джобове една дървена кутия. Сърцето на Шай подскочи.
Арбитърът протегна кутията към нея и тя я хвана с едната си ръка, но той не я пусна.
— Знаеше, че ще дойда тук — каза. — Знаеше, че ще донеса и печатите и че ще ти ги дам. Изигра ме като кръгъл глупак.
Шай не отговори.
— Как го направи? — попита. — Мислех, че те наблюдавам достатъчно отблизо. Бях сигурен, че няма начин да ме манипулираш. И все пак ето, че дойдох тук — и някак си сякаш вече знаех, че ще те заваря. Знаех, че ще имаш нужда от печатите. Чак до този момент не разбирах, че вероятно си планирала всичко това.
— Манипулирах те, Гаотона — призна тя. — Но трябваше да го направя по най-трудния възможен начин.
— И какъв беше той?
— Като бях откровена — отговори тя.
— Няма как да манипулираш някого с откровеност.
— Нима? — отговори тя. — Не е ли това начинът, по който си изградил цялата си кариера? Като си говорил честно и си показвал на хората какво могат да очакват от теб, а след това си искал от тях да бъдат честни с теб в замяна на това?
— Това не е същото.
— Не — съгласи се тя, — не е. Но беше най-доброто, което можех да направя. Всичко, което съм ти казвала, е истина, Гаотона. Картината, която унищожих, тайните от живота ми, скритите стремежи… Бях откровена. Това беше единственият начин да те привлека на моя страна.
— Не съм на твоя страна — възрази той и направи кратка пауза. — Но и не искам да те убиват, момиче. Особено онези същества. Вземи печатите. Дни! Вземи ги и бягай, преди да съм размислил.
— Благодаря ти — прошепна тя и притисна кутията до гърдите си.
Пъхна ръка в джоба на полата си и извади един малък, дебел тефтер.
— Пази го внимателно — заръча му. — Не го показвай никому.
Той го взе колебливо.
— Какво е това?
— Истината — отговори тя, след което се протегна и го целуна по бузата. — Ако успея да избягам, ще променя последното си Отражение на същността. Онзи, който не възнамерявам да използвам никога… Ще добавя към него — и към спомените си — един благодушен дядо, комуто дължа живота си. Мъдър и състрадателен мъж, към когото съм питаела дълбоко уважение.
— Тръгвай, глупаво момиче — рече той.
В очите му имаше сълзи. Ако не беше на самия ръб на паниката, Шай щеше да се почувства горда от това. И да се засрами от гордостта си. Такава беше тя.
— Ашраван е жив — каза му. — Когато си ме спомняш, спомняй си и това. Проработи. Нощи… Проработи!
И се втурна надолу по коридора.
Гаотона се заслуша в стъпките ѝ, но не се обърна, за да я проследи с поглед. Остана втренчен във вратата на императорските покои. Двама объркани пазачи, а зад тях стаи, които водеха към… какво?
Бъдещето на Империята на Розата.
„Ще ни предвожда някой, който не е истински жив“, помисли си Гаотона. „Плод на едно мерзко изкуство.“
Пое си дълбоко дъх, мина покрай стражниците и бутна тежката двойна врата. Трябваше да иде да види онова, което бе създал.
„Само… Моля, само нека не бъде чудовище.“
Шай крачеше по един от коридорите на двореца, понесла кутията с печатите. Доразкъса горната си риза, скри я в джоба си и остана по тясната, черна памучна блуза. Остави полата и клина си. Ансамбълът доста приличаше на дрехите, които бе носила по време на обучението си.