Далтон силно се съмняваше, че Бертранд има сестра.
— Днес в нашата страна живеят горди хора, хора, изпълнени с желание за работа, и в същото време тук има много работа, която чака да бъде свършена. Имаме няколко държавни сгради, които се строят, и още няколко, чийто строеж тепърва ще започва. Имаме пътища, които служат за разрастването на търговските ни отношения. Реките очакват работници, които да построят стълбове за поддържане на мостовете, свързващи тези пътища и пътеки.
Но никой от тези горди хора, които имат желание да работят и които имат нужда от работата, не може да бъде нает на което и да е от тези места, както и на редица други, тъй като не притежават специализираните умения. Също като баща ми.
Бертранд Чанбоор огледа присъстващите, очаквайки от тях пълното им внимание, с което да приемат заключението на изказването му.
— Можем да осигурим работа на тези горди хора. Като Министър на културата е мое задължение към народа да се погрижа тези хора да получат работа, за да могат да изхранват децата си, които са нашето бъдеще. Помолих най-светлите ни умове да се съберат и да подирят решение и ето че те не ме разочароваха — не разочароваха народа на Андерия. Иска ми се и аз да имам заслуга за намирането на подобно гениално решение, но за съжаление не мога да се похваля с подобно нещо.
Новите, научно издържани предложения ми бяха предоставени от хора, които ме карат да се гордея с положението си, позволяващо ми да помогна за по-скорошното влизане в сила на новия закон. В миналото познаваме случаи на високопоставени служители, които оставяха подобни светли идеи да загинат в неотключения мрак на тайни шкафове и чекмеджета. Не бих позволил подобни егоистични интереси да убият надеждата за бъдещето на децата ни.
Бертранд нагласи на лицето си мрачно изражение, от което хората в залата пребледняха, изпълнени с внезапен ужас.
— В миналото имаше хора, които гледаха единствено личните си интереси и не биха позволили на никого другиго да докаже себе си.
В аналогията не можеше да има грешка. Времето не можеше да излекува раните, причинени от Хакенските висши чиновници — тези рани щяха завинаги да останат кървящи и болезнени. Поне докато това бе угодно.
Лицето на Бертранд се отпусна и на устните му се върна привичната усмивка, която, в сравнение с мрачното изражение миг преди това, се стори на всички още по-ослепителна и приятна.
— Нашата нова надежда се нарича „Закон на Уинтроп за честното работонаемане“ — той протегна ръка към Клодин: — Лейди Уинтроп, бихте ли се изправили, ако обичате.
С пламнало лице, тя посрещна усмихнатите лица на хората около себе си. Залата отново избухна в аплодисменти, хората я подканваха да стане на крака. Приличаше на сърна, заловена в нечия ливада на зазоряване. Колебливо стана от мястото си.
— Добри хора, именно съпругът на лейди Уинтроп, Едуин, е спонсор на новия закон, а както мнозина от вас знаят, лейди Уинтроп е способен помощник на своя съпруг в работата му. Не се и съмнявам, че лейди Уинтроп е изиграла важна роля в разработването и на настоящия закон на съпруга си. За жалост Едуин има неотложни ангажименти извън страната, но искам да поздравим с аплодисменти прекрасната работа на лейди Уинтроп и се надявам, че тя ще предаде нашите сърдечни благодарности на съпруга си, когато той се завърне.
Следвайки примера на Бертранд, залата започна да аплодира Клодин и отсъстващия й съпруг. Тя, с пламнало лице, се усмихваше свенливо на топлия прием. Далтон забеляза, че Директорите, като не знаеха какво представлява новият закон, бяха учтиви, но резервирани в поздравленията си. Сега, когато хората се навеждаха да я поздравят, произнасяйки думи на благодарност, беше време всички да седнат и да чуят за какво всъщност става дума.
— Законът на Уинтроп за честното работонаемане представлява точно това, което подсказва името му — обясни най-накрая Бертранд, — честно и открито, а не привилегировано и тайно работонаемане. При бума на развитие на обществени строителни проекти ни чака много работа, за да задоволим нуждите на народа.
Министърът огледа с твърдост насъбралото се множество.
— Но нашето братство се придържа към излезли от времето си привилегии — нещо, което слага прът в развитието на прогреса. Не ме разбирайте погрешно, тези хора имат високи идеали и работят неуморно, но дойде време да разтворим вратите на остарелия ред, предназначен да защитава малцина избрани.
И така, с помощта на новия закон всеки желаещ да получи работа ще може да го направи. Всеки, а не само затвореното общество на Масонската гилдия!