Тълпата ахна в един глас. Бертранд не я спря.
— Нещо по-лошо, именно заради тази затворена гилдия, според която малцина са онези, които изпълняват изискванията, цената на работната ръка за публични проекти е далеч по-висока от тази, която ще получават работниците, които наистина имат желание да се трудят. — Министърът размаха юмрук. — Всички ние плащаме тази непосилна цена!
Директор Линскот бе станал почти виолетов от сдържана ярост.
Бертранд разгърна юмрука си и посочи с пръст тълпата.
— Широките познания на масоните трябва да бъдат използвани по всякакъв начин, но с новия закон обикновените хора също ще имат възможност да бъдат наемани под надзора на масоните и децата няма да гладуват повече.
Министърът удари с юмрук отворената длан на другата си ръка, за да подчертае всяка своя следваща дума:
— Призовавам Директорите на културното приятелство да ни покажат още на момента с вдигнатите си ръце подкрепата си към идеята хората да не гладуват повече, към политиката на правителството, най-сетне намерила начин да предложи завършени проекти на реални цени, използвайки желаещите да работят, а не само членовете на едно тайно общество от масони със свои непоносимо високи цени, които всички ние трябва да понасяме! Дайте подкрепата си за децата! Подкрепата си за Закона на Уинтроп за честно работонаемане!
Директор Линскот скочи на крака.
— Протестирам срещу подобни демонстрации с вдигане на ръце! Още не съм имал време да…
В същия миг Суверенът вдигна ръка и Директорът млъкна по средата на думата.
— Ако останалите Директори желаят да покажат подкрепата си — каза Суверенът с чист и ясен глас в настъпилата мъртвешка тишина, — то хората тук трябва да го знаят, така че да няма фалшиви свидетели на волята на всеки един. Няма нищо лошо в това Директорите, при положение че са се събрали на едно място, да изразят публично становището си. Вдигането на ръце не е окончателно решение, така че това не затваря възможността за дебати преди окончателното превръщане на предложението в закон.
Нетърпението на Суверена спести на Министъра трудната задача да предизвика нарочно гласуване. Макар да бе вярно, че едно вдигане на ръце тук не би превърнало предложението в закон, в конкретния случай подобен разкол между професионалните среди и гилдиите го гарантираше.
Далтон не чака дълго, преди останалите Директори да вдигнат ръце. В това той не се съмняваше. Законът, който Министърът предлагаше, бе смъртна присъда за една гилдия и Бертранд Чанбоор току-що им бе показал блясъка на екзекуторската брадва.
Макар че нямаше да знаят причината, Директорите щяха да видят, че един от тях е бил изключен. Макар само четири от Директорите да бяха с майсторски чин в своите гилдии, останалите бяха не по-малко уязвими. Лихварите можеха да очакват понижаване и дори изключване от законите на позволените им действия, търговците — промени в търговските преференции и пътища, адвокатите и юристите можеха да получат установени от закона тарифи, достъпни за всеки просяк. Всеки нов закон излагаше на опасност всички професии — ако някой се осмели да не се хареса на Министъра.
Ако останалите Директори не подкрепяха Министъра сега, същото острие можеше да се обърне към тяхната гилдия или професия. Министърът бе призовал към публично вдигане на ръце, вместо гласуване при закрити врати. Подтекстът бе, че острието на брадвата няма да полети в тяхната посока, ако вървят накъдето трябва.
Клодин потъна в стола си. Тя също знаеше какво означава всичко това. Досега на хората се забраняваше да работят в строителството, освен ако не бяха членове на Масонската гилдия. Тази гилдия определяше нужното обучение, стандарти, тарифи, решаваше споровете, назначаваше работници, от каквито се нуждае, грижеше се за пострадалите и болните си членове и подпомагаше вдовиците на загиналите при трудова злополука. Ако се позволеше на необучени хора да работят в строителството, членовете на гилдията щяха да загубят заплатите си, получавани за специализирани умения. Масонската гилдия щеше да бъде унищожена.
За Линскот това означаваше край на кариерата. Загубеше ли подкрепата на закона, докато е на поста си, масоните без съмнение щяха го изхвърлят от мястото му на Директор за нула време. Щеше да има работа за неквалифицирани и необучени хора. Линскот щеше да потъне.
Разбира се, проектите за земята в крайна сметка щяха да струват повече. Необучените работници са си необучени. Скъпоструващият майстор, който си разбира от работата, в крайна сметка излиза по-евтино, а работата е добре свършена.