Един от Директорите вдигна ръка, демонстрирайки неформалната си, но практически окончателна подкрепа на новия закон. Останалите гледаха движението на ръката му, сякаш проследяваха полета на стрела към сърцето на избраната жертва. Жертвата в случая беше Линскот. Никой не би искал да е на негово място в този момент. Един по един ръцете на останалите Директори започнаха да се вдигат, докато станаха единадесет.
Линскот изгледа Клодин унищожително и напусна залата. Пребледнялото й лице увяхна на гърдите й.
Далтон започна да аплодира Директорите. Това разсея присъстващите от мигновения инцидент и постепенно всички отново се оживиха. Седящите близо до Клодин отново започнаха да я поздравяват, уверяваха я, че двамата със съпруга й са направили нещо прекрасно за децата на Андерия. Тук-там се чуваха възмутени гласове срещу егоистичните порядки на масоните. Скоро пред нея се образува редичка от хора, нетърпеливи да поднесат почитанията си. Фактически техните имена се прибавяха към поддръжниците на Министъра на културата.
Клодин се здрависваше с всички, но на лицето й бе изписана измъчена бледа усмивка.
Директор Линскот никога повече няма да бъде склонен да чуе каквото и да било от устата на Клодин Уинтроп.
Стейн хвърли поглед към Далтон, усмихвайки му се лукаво. Хилдемара също го изгледа самодоволно, а съпругът й го потупа по гърба.
Когато всички се върнаха по местата си, арфистката разпери ръце, готова да изтръгне от инструмента си нежна мелодия, но Суверенът отново вдигна ръка. Щом започна да говори, всички погледи се втренчиха в него.
— Надявам се, преди да бъде сервирано следващото блюдо, да имаме възможност да чуем какво има да ни каже господинът, дошъл при нас от толкова далеч.
Суверенът, без съмнение, вече трудно стоеше буден и преди да заспи окончателно, искаше да чуе изявлението на Стейн. Министърът отново се изправи и се обърна към залата:
— Добри хора, както може би знаете, вилнее война. Всяка от воюващите страни има своите аргументи, с които иска да ни убеди да се присъединим към нея. Андерия не желае нищо друго освен мир. Нямаме желание да ставаме свидетели как синовете и дъщерите ни проливат кръвта си за нечии интереси. Нашата страна е уникална в това, че е закриляна от Домини дирч, така че няма защо да се боим от насилствено навлизане в територията ни. Но има и други неща за обмисляне и едно от тях е търговията със страните отвъд нашите граници.
Нашето намерение е да чуем какво имат да ни кажат Господарят Рал на Д’Хара и Майката Изповедник. Те възнамеряват да се оженят, както вече всички вие без съмнение сте разбрали от нашите пратеници, завърнали се от Ейдиндрил. Чрез тази сватба Д’Хара и Средната земя ще се обединят и ще образуват забележителна сила. Ние ще изслушаме с внимание думите им.
Но тази нощ ще имаме възможност да чуем и онова, което иска да ни съобщи Императорският орден. Император Джаганг е изпратил представител от Стария свят, отвъд Долината на изгубените, която сега, след хиляди години, отново е отворена за преминаване. — Бертранд протегна ръка: — Моля, нека ви представя говорителя на императора, господин Стейн.
Хората заръкопляскаха учтиво, но притихнаха веднага, щом Стейн се изправи. Имаше внушителен, страховит и впечатляващ вид. Закачи пръсти на колана си, който този път бе без оръжията, висящи от него.
— Ние сме въвлечени в борба за бъдещето си, също като тази, на която току-що станахте свидетели, само че в други мащаби.
Стейн взе в ръка малка коричка сух хляб. Стисна я, докато се разтроши.
— Ние, човешката раса, което включва и добрия народ на Андерия, постепенно вървим към унищожение. Биваме спирани. Биваме задушавани. Отрича ни се правото на съдба, на бъдеще, на живот.
Както сред вас има безработни поради личните интереси на една гилдия, която държи в примка живота на останалите, отказвайки им работа, а следователно и храна за децата им, магията държи в примка всички нас по същия начин.
Хората в залата зашушукаха. Настъпи масово объркване и малко тревога. Имаше такива, които ненавиждаха магията, но и мнозина я почитаха.
— Магията решава бъдещето ви вместо вас — продължи Стейн. — Притежаващите магия ви управляват, макар вие да не го признавате. Те притежават власт и ви държат в хватката си.
Притежаващите магия хвърлят заклинания, чрез които причиняват вреда на онези, на които завиждат. Те нараняват невинни хора, от които се боят, които не харесват, на които завиждат или пък просто за да държат масите в подчинение. Притежаващите магия ви управляват — независимо дали това ви харесва или не. Ако не съществуваше магията, човешката мисъл щеше да достигне неподозирани висоти.