Далтон Камбел вдигна поглед иззад едно масивно писалище от полиран махагон с резбовани крака и заоблени ръбове.
— А, Фич, ето те и теб. Добре. Затвори вратата и влез, ако обичаш.
Фич прекоси огромната стая и застана пред писалището, след като направи, каквото му бе заръчано.
— Да, сър? Имате ли нужда от нещо?
Камбел се облегна назад на кафявия си кожен стол. Царствената му ножница и мечът бяха поставени край плюшено канапе наблизо в собствената им поставка от ковано сребро, изработено във формата на свитък. Върху повърхността имаше изписани някакви неща, но Фич не можеше да чете, така че не знаеше дали наистина са думи. Повдигайки стола на задните му крака, захапал края на стъклена писалка, помощникът на Министъра го наблюдаваше съсредоточено.
— Добра работа свърши с Клодин Уинтроп.
— Благодаря ви, сър. Положих всички усилия да запомня всичко, което ми наредихте да направя и кажа.
— При това си го запомнил доста добре. Има хора, които биха се погнусили и биха провалили задачата. Но винаги мога да използвам такива, които следват стриктно инструкциите и си спомнят какво трябва да се направи. Всъщност бих искал да ти предложа нова длъжност в моя кабинет — на куриер.
Фич го гледаше като треснат. Чу думите, но като че ли не можеха да се вържат с нищо в съзнанието му. Далтон Камбел имаше достатъчно куриери — цяла армия, както му се струваше.
— Сър?
— Ти се справи добре. Искам да станеш един от моите куриери.
— Аз ли, сър?
— Работата е по-лесна от кухненската и за разлика от нея носи заплата в добавка към храната и жилището. След като ще имаш заплата, ще можеш да спестяваш по някой лев за бъдещето си. Може би един ден, когато спечелиш титлата „сър“, ще имаш възможност да си купиш нещо. Може би меч.
Фич стоеше вцепенен, мисълта му се опитваше да се съсредоточи върху думите на Далтон Камбел, които си повтаряше отново и отново. Дори в най-смелите си мечти не си се бе представял като куриер. Никога не бе мислил за служба, която ще му осигурява повече от храна и покрив, възможността да открадне някоя бутилка алкохол и може би от време на време по някое пени за награда.
Разбира се, че бе мечтал да има меч, да може да чете и куп други неща, но това бяха празни мечти и той го знаеше — те бяха просто за удоволствието от това да мечтаеш. Сънища наяве. Никога не се бе осмелявал да си мечтае за истински неща като това — като например да работи като куриер.
— Е, какво ще кажеш, Фич? Би ли искал да станеш един от моите куриери? Естествено, няма да е възможно да продължиш да носиш тези дрехи. Ще се наложи да сложиш куриерска ливрея. — Далтон Камбел се надвеси над писалището си и погледна надолу: — Включително и ботуши. За да бъдеш куриер, ще трябва да носиш ботуши.
Както и да се преместиш да живееш в ново жилище. Куриерите живеят заедно. Спят на легла, а не на сламеници. На легла с чаршафи. Ще трябва сам да си оправяш леглото, разбира се, и да поддържаш ред в шкафа си, но иначе миенето и чистенето на стаите го прави прислугата. Какво ще кажеш, Фич? Би ли искал да се присъединиш към моя контингент от куриери?
Фич преглътна.
— Ами Морли, господин Камбел? Морли също изпълни точно каквото му казахте. Той ще стане ли куриер?
Далтон Камбел пак повдигна стола на задните му крака, кожата изскърца. Известно време продължи да смуче спираловидната стъклена писалка, взирайки се в очите на Фич. Най-сетне извади писалката от устата си.
— В момента имам нужда само от един куриер. Време е да започнеш да мислиш за себе си, Фич, за бъдещето си. Нима искаш да си останеш кухненски работник за цял живот. Дойде моментът да направиш онова, което е добро за теб, Фич, ако изобщо искаш да си намериш място в този живот. Това е шансът ти да се махнеш от кухнята. Може да е единственият, който някога ще получиш.
Предлагам работата на теб, не на Морли. Приеми или откажи. Какво избираш?
Фич облиза устни.
— Ами, сър, аз обичам Морли, той ми е приятел. Но не мисля, че има нещо на този свят, което бих искал да върша повече от това да бъда ваш куриер, господин Кам бел. Приемам работата, ако искате да ме вземете.
— Добре. В такъв случай добре дошъл в екипа ни, Фич. — Той се усмихна приятелски. — Верността ти към твоя приятел е нещо, достойно за уважение. Надявам се да изпитваш същите чувства на привързаност и към този кабинет. Засега ще осигуря временна работа на Морли, като се надявам, че някога ще се отвори още едно място и тогава и той ще може да стане член на екипа.
При тази новина Фич си отдъхна. Не му се искаше да изгуби приятеля си, но бе готов на всичко, за да се измъкне от кухнята на майстор Дрюмонд и да стане куриер.