— Това е страшно мило от ваша страна, сър. Сигурен съм, че Морли няма да ви разочарова. Кълна се.
Далтон Камбел се надвеси напред, предните крака на стола му тупнаха на земята.
— Добре тогава. — Той плъзна по писалището навита на руло хартия: — Занеси това на майстор Дрюмонд. Вътре пише, че те наемам за свой куриер и че повече не си отговорен пред него. Помислих си, че ще ти е приятно да го занесеш лично, като първата ти официална поръчка.
На Фич му се искаше да скочи и изкрещи от радост, но успя да потисне емоциите си, както му се струваше, че би трябвало да постъпи един куриер.
— Добре, сър, ще го направя. — Установи още, че стои някак по-изправен.
— Веднага след това един от моите куриери, Роули, ще те заведе долу в склада. Ще ти намерят униформа, която поне на първо време да ти върши работа. Шивачката ще ти вземе размерите, за да могат да ти бъдат ушити дрехи точно по мярка.
Докато работят за мен, изисквам всичките ми куриери да са изрядно облечени в ушити по поръчка униформи. Очаквам от тях да са едно добро лице на кабинета ми. Това означава, че ти и дрехите ти трябва да са чисти. Ботушите ти — излъскани. Косата ти — сресана. Ще се държиш подобаващо по всяко време. Роули ще ти обясни подробностите. Ще се справиш ли с всичко това, Фич?
Краката му се разтрепериха.
— Да, сър. Със сигурност ще се справя, сър.
Замисляйки се за новите дрехи, които щеше да носи, той изведнъж се почувства крайно засрамен за сегашния си мърляв и неугледен вид. Само преди час си мислеше, че си изглежда добре, но нещата вече се промениха. Вече изгаряше от нетърпение да свали от себе си омразните дрипи на кухненски работник.
Зачуди се какво ли ще си помисли Беата, когато го види в красивата нова куриерска ливрея.
Далтон Камбел плъзна през масата кожена кесия. Капакът бе запечатан с голяма капка восък, щампиран с печат, изобразяващ житен клас.
— След като се изкъпеш и преоблечеш, искам да занесеш тази кесия в Кабинета за културно приятелство във Феърфийлд. Знаеш ли къде се намира?
— Да, сър, господарю Камбел. Израснал съм във Феърфийлд и познавам почти всяко място там.
— И на мен така ми казаха. Имаме куриери от цяла Андерия и те покриват почти изцяло местата, които познават — там, където са израснали. След като познаваш Феърфийлд, ще бъдеш назначен за тази област за по-голямата част от работата си.
Далтон Камбел се облегна назад да извади нещо от единия си джоб.
— Това е за теб. — Той го метна във въздуха.
Фич го хвана и се втренчи невярващо в сребърния суверен, който държеше в ръката си. Предполагаше, че дори най-богатият човек не се разхожда с такава сума в джоба.
— Но, сър, още не съм си изработил месеца.
— Това не е куриерската ти заплата. Нея ще получаваш в края на всеки месец. — Далтон Камбел повдигна вежда. — Това е в знак на благодарността работата, която свърши снощи.
Клодин Уинтроп. Това имаше предвид той — сплашването на Клодин Уинтроп и затварянето на устата й.
Тя бе нарекла Фич „сър“.
Фич постави сребърната монета на писалището. С пръста си неохотно я бутна обратно към Далтон Камбел.
— Господарю Камбел, нищо не ми дължите за това. Никога нищо не сте ми обещавали. Направих го, защото исках да ви помогна, да защитя бъдещия Суверен. А не за награда. Не мога да взема пари, които не съм спечелил.
Помощникът се усмихна на себе си.
— Вземи монетата, Фич. Това е заповед. След като доставиш пратката във Феърфийлд, нямам повече задачи за теб за днес, така че искам да похарчиш част от това — или всичко, ако искаш — за себе си. Позабавлявай се. Купи си сладкиши. Или пък едно питие. Парите са си твои. Похарчи ги както решиш.
Фич успя да преглътне въодушевлението си.
— Да, сър. Благодаря ви, сър. Ще направя както кажете.
— Добре. Само още нещо. — Камбел подпря лакът на писалището и се наклони напред: — Не харчи парите за проститутки в града. Тази пролет из курвите във Феърфийлд върлуват отвратителни болести. Не е особено приятен начин да умреш. Ако попаднеш на грешната проститутка, няма да имаш възможност да живееш достатъчно, за да станеш добър куриер.
Макар мисълта да бъде с жена да бе болезнено мамеща, Фич не виждаше как някога ще се накара да се съблече гол пред някоя. Обичаше да гледа жените, както му хареса да гледа Клодин Уинтроп или Беата, обичаше да си ги представя голи, но никога не си представяше, че те ще го видят гол, при това възбуден. Беше му достатъчно трудно да крие възбудата си дори с дрехите. Болезнено му се искаше да бъде с жена, но не можеше да си представи как ще съумее да попречи на объркването си да не съсипе страстта.