Може би, ако беше с момиче, което познава и харесва, и то след като я е ухажвал и прегръщал, и целувал известно време. Ако я е опознал. Може би тогава ще намери начин да се стигне дотам. Но не можеше да си представи как е възможно мъж да отиде при напълно непозната жена и да се съблече гол пред нея.
Може би, ако е тъмно. Вероятно. Може би в стаите на проститутките е тъмно, така че двамата всъщност не се виждат един друг. И въпреки това.
— Фич?
Той се покашля.
— Да, сър. Кълна се да не припарвам до публичните домове във Феърфийлд, сър.
ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
СЛЕД КАТО МОМЧЕТО СИ ТРЪГНА, Далтон се прозя. Бе станал доста преди зазоряване. Трябваше да се види с хората си, да изслуша рапортите на някои доверени свои помощници относно разговори по време на празненството, след което да види как върви организацията със съобщенията. Персоналът, ангажиран в преписването и подготвянето им наред с другото, заемаше шестте съседни стаи надолу по коридора, но се бе наложило да използват и чакалнята на кабинета му, за да приключат поръчката за краткото време.
До зазоряване Далтон вече бе изпратил куриерите си до викачите от всички краища на Андерия. По-късно, щом Министърът се събуди и приключи с която там се е оказала снощи в леглото му, Далтон щеше да го информира за формулировката на изказването, за да не бъде изненадан, виждайки отдолу подписа си.
Викачите щяха да прочетат съобщенията в съвещателните зали, залите на гилдиите, търговските зали, градските зали, таверните, хановете, на всеки въоръжен пост, във всеки университет, на всяко наказателно събиране, всеки площад. Навсякъде, където се събираха хора. От единия до другия край на Андерия. Само за броени дни съобщението, точните думи, написани така, както ги бе измислил Далтон, щяха да стигнат до всяко ухо.
Викачите, които не прочитаха съобщението дословно, рано или късно биваха хващани и заменяни с хора, които по-ревностно желаеха да получават по някоя допълнителна пара към бюджета си. Освен че изпращаше съобщения при викачите, Далтон дублираше същите съобщения до хора, които си докарваха допълнителни приходи, като докладваха дали съответният викач не е променил нещо в съобщението. Всичко това бе част от неговата паяжина.
Малцина бяха хората, които подобно на Далтон разбираха важността на точно скроеното, добре звучащо, подредено съобщение, стигнало до всяко едно ухо. Малцина бяха наясно със силата, която притежаваше онзи, който контролираше думите, чувани от хората. Това, което хората чуваха, ако им бъде поднесено както трябва, започваха да приемат за истина, независимо какво гласи. Малцина разбираха какво мощно оръжие може да се окаже правилно променената информация.
Сега в страната се въвеждаше нов закон. Закон, забраняващ временното назначаване в строителството и разпореждащ назначаването на желаещи работници, които отиват да търсят работа. Ден по-рано подобно действие, насочено срещу подобна мощна гилдия, би било немислимо. Съобщението му призоваваше хората да действат според най-високите идеали на Андерианците и да не приемат с разбиране войнствени действия срещу масоните поради техните презрени практики да бъдат причина за гладуването на деца. Вместо това съобщението му настояваше да следват новите, по-високи стандарти на Закона на Уинтроп за честно работонаемане. И обърканите масони, вместо да нападат новия закон, щяха да се опитват всячески да доказват, че не са причинявали съзнателно глада за съседските деца.
Не след дълго масоните из цялата страна не само щяха да започнат да се съобразяват, но и щяха да приемат с отворени обятия новия закон, сякаш самите те винаги са искали да го прокарат. Щеше да стане или така, или яростните тълпи щяха да ги замерят с камъни.
Далтон обичаше да предвижда всичко и да си постила пътеката още преди каретата да се е появила на хоризонта. Докато Роули помогне на Фич да се приведе в ред и да се преоблече, и момчето замине за Феърфийлд да предаде свитъка със закона, ще бъде вече твърде късно за Кабинета за културно приятелство, ако по някаква причина единадесетте Директори са променили решенията си. Викачите вече ще са разгласили новия закон из цял Феърфийлд и той скоро ще бъде широко известен. Никой от единадесетте Директори няма да може да промени избора от вдигнатата си ръка на празненството.
Фич щеше да си пасне идеално с останалите куриери на Далтон. Всички тях той бе събирал през последните десет години. Момчета, които бе измъквал от всякакви дупки, момчета, чийто живот иначе би бил обречен на тежък труд, деградация, малко възможности и почти нищожна надежда. Те бяха мръсотията под краката на Андерианската култура. Сега, като предаваха съобщения на викачите, те помагаха да се оформи и контролира Андерианската култура.