ДВАДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
РОБЕРТА ПОВДИГНА БРАДИЧКА високо във въздуха и изпружи врат, за да надзърне предпазливо от ръба на близката скала и да огледа плодородните земи на любимата й долина Нарийф далеч долу. Прясно разораните нивя се открояваха топло кафяви сред спиращите дъха яркозелени килими на поникналите посеви и по-тъмните поляни, където добитъкът, приличащ оттук на малки бавни мравки, хрупаше крехка тревица. През целия този пейзаж се извиваше реката Дамар, проблясваше на светлината на ранното слънце, ескортирана по пътя си от кортеж тъмнозелени дървета, дошли сякаш да наблюдават тържественото й преминаване.
Всеки път, когато се изкачваше до гората в близост на Гнездовата скала, отиваше да погледне отдалеч, да се полюбува на красивата долина долу. След като си позволеше този кратък поглед, винаги свеждаше очи към сенчестия горски под в краката й, постелката от листа, мъхестите израстъци между пъстрата светлина, където земята бе твърда и успокояваща.
Роберта намести раницата, изкривила се на гърба й, и продължи. Докато си проправяше път през проходимите ивици между боровинките и глога, стъпваше по камъните, изникнали като островчета сред мрачни пукнатини и дупки, и се промушваше под ниски борови клони, с помощта на пръчката си бутваше встрани някоя папрат тук или нисък разперен елов клон там и гледаше, гледаше с широко отворени очи, продължавайки напред.
Мерна жълта чашка, обърната с отвора нагоре. Пачи крак, с облекчение си помисли тя, а не отровният й двойник. Повечето хора харесваха гладката жълта гъба пачи крак заради приятния й аромат. Тя захвана пънчето й с пръст и я откъсна. Преди да прибере плячката си в раницата, прокара пръст по кадифената повърхност на ламелите от обратната страна на гуглата просто заради удоволствието от мекото докосване.
Планината, където търсеше своите гъби, бе нищожно малка в сравнение с останалите, които пробиваха небесата по тези места. Тук, където тя обикаляше всички местности освен Гнездовата скала, хълмовете бяха успокоително заоблени, с пътечки, някои, прокарани от хора, повечето от животните, пресичащи плавните гористи хълмове. Това бе типът планина, който застаряващите й мускули и все по-болящи кокали предпочитаха.
Говореше се, че от повечето от по-високите планини наоколо човек може да види океана на юг. Неведнъж бе чувала, че гледката е удивителна. Мнозина тръгваха нататък веднъж на една-две години, само за да зърнат прелестите, дарени на този свят от Създателя.
Някои от тези пътеки отвеждаха човек покрай ръбестите отвеси на скалите, край сипеи и други подобни. Имаше хора, които дори отглеждаха по стръмните сипеи и склонове кози стада. С изключение на едно пътуване като малка, когато татко й, мир на праха му, ги заведе във Феърфийлд — който тя вече не си спомняше, — никога не се бе качвала там. Роберта бе доволна да остане в по-ниските части. Страхуваше се от високото.
По-нагоре, из платата, се намираха още по-страшни места, като онази пуста изгубена земя, където гнездеше птицата бойник.
В онази пустош нямаше нищо. Нито стръкче трева, нито вейка храст. Само онези растения, наречени пака, дето вирееха в отровната тинеста вода. Нищо освен огромни ръкави тъмна, скалиста, песъчлива почва и някой и друг избелял кокал, както бе чувала да се говори. Сякаш бе друг свят — така говореха онези, които го бяха видели. Смълчан, освен вятъра, трупащ мръсния пясък на купчини, които с времето сменяха местоположението си, винаги придвижващи се напред, сякаш търсят нещо, без никога да го открият.
По-ниските планини, като тези, които тя преравяше за гъби, бяха прекрасни, плодовити, заоблени и меки. И повечето, с изключение на Гнездовата скала, не толкова стръмни и скалисти. Харесваха й местата, където растяха дървета и живееха разни твари, където се срещаше какво ли не. Еленовите пътечки, които следваше, не се доближаваха до ръба на пропастите и никога не отиваха прекалено в края на Гнездовата скала, наречена така, тъй като соколите обичаха да гнездят там. Харесваха й дълбоките гори, където беше пълно с гъби.
Роберта събираше гъби, които продаваше на пазара. Някои пресни, други сушени, трети консервирани, а имаше и приготвени по различни нейни технологии. Повечето хора от околността я наричаха Гъбарката и не знаеха истинското й име. Продавани на пазара, гъбите й помагаха да осигурява на семейството си малко допълнителни доходи, с които да си купуват неща, улесняващи живота — игли и конци, някои готови платове, токи и копчета, лампи, газ, сол, захар, канела, ядки — неща, които помагаха на тялото да живее по-лесно. По-лесно за семейството й и особено за останалите й живи четири внуци. Гъбите на Роберта осигуряваха всичките тези неща, с които да допълнят отглежданото и произвежданото в личното стопанство.