Калан отново вдигна ръка над очите си.
— Не виждам други. — Огледа се встрани и назад. — Само онзи. Сигурен ли си?
— Да. Когато го видях първия път и той ме забеляза, ги остави и се насочи към нас сам. Те все още чакат.
Кара взе раницата си. Бутна Калан, после и Ричард по рамото.
— Да тръгваме. Можем да ги изпреварим, докато излезем от полезрението им, а след това да се скрием. Ако ни последват, ще ги изненадаме и набързо ще приключим с преследването.
Ричард я бутна в отговор.
— Би ли почакала малко? Той идва сам, за да не ни предизвиква. Ако имаше намерение да ни напада, щеше да вземе всичките си хора. Ще изчакаме.
Кара скръсти ръце и гневно стисна устни. Явно излизаше от обичайната си роля на защитник. Независимо дали тя бе готова или не, щеше да се наложи да я накара да поговорят, за да разбере какъв е проблемът. Може би Калан щеше да успее да направи нещо.
Мъжът вдигна ръце и им махна приятелски.
Внезапно разпознал го, Ричард свали ръката от лъка си и също му махна.
— Чандален е.
Не след дълго Калан също вдигна ръка за поздрав.
— Прав си, Чандален е.
Ричард пъхна стрелата обратно в колчана, окачен на колана му.
— Какво ли прави по тези места?
— Още докато ти претърсваше кокошките, събрани на куп — отвърна Калан, — той тръгна да провери някои от хората си, изпратени на далечен оглед. Каза, че се били сблъскали с тежко въоръжени чужденци. Нещо в държанието на новодошлите ги притеснявало.
— Враждебни ли са били?
— Не. — Калан отметна кичур мокра коса назад. — Но хората на Чандален споменали, че онези излъчвали странно спокойствие. Точно това го разтревожи.
Ричард кимна, наблюдавайки приближаването на Чандален, който бе въоръжен единствено с ножа си. Както бе обичаят на Калните, щом приближи, Чандален не се усмихна. Докато не си разменяха съответните поздрави, Калните не се усмихваха дори когато срещаха приятели из тревистите поля.
С мрачно изражение Чандален бързо удари Ричард, Калан и Кара. Макар през по-голямата част от пътя да бе тичал, не личеше да се е задъхал, докато ги поздравяваше с титлите им.
— Сила за Майката Изповедник. Сила за Ричард Избухливия. — Към устния поздрав към Кара прибави и кимване с глава. Тя бе защитник също като него.
И тримата му върнаха удара и му пожелаха сила.
— Къде отивате? — попита Чандален.
— Появи се проблем — отвърна Ричард и му протегна мяха си с вода. — Трябва да се върнем в Ейдиндрил.
Чандален изсумтя тревожно и пое мяха.
— Кокошката, дето не е кокошка?
— В известен смисъл да — отвърна Калан. — Оказа се, че е магия, направена от Сестрите на мрака, които Джаганг държи като затворнички.
— Господарят Рал използва магията си, за да унищожи кокошката, дето не е кокошка — вметна Кара.
Чандален, явно облекчен от последната новина, отпи голяма глътка вода.
— Тогава защо трябва да се връщате в Ейдиндрил?
Ричард отпусна единия край на лъка си на земята и стисна другия.
— Магията, направена от Сестрите на мрака, застрашава всички и всичко, в което има магия. Зед и Ан вече се разболяха. Останаха да чакат в селото. В Ейдиндрил се надяваме да освободим магия, с която да противодействаме на Сестрите на мрака, и тогава Зед ще възстанови силите си и ще може да оправи нещата. Магията на Сестрите сътвори онова кокоше същество, дето уби Джуни. Докато не стигнем в Ейдиндрил, всички са изложени на опасност.
Чандален го изчака да довърши изречението си, после запуши мяха и му го върна.
— В такъв случай ще е най-добре да тръгвате незабавно, за да направите, каквото можете. — Той погледна през рамо. Сега, след като Чандален се бе представил, другите също бяха тръгнали насам. — Но хората ми са срещнали чужденци, които първо трябва да ви видят.
Ричард метна лъка си през рамо, загледан в далечината.
— И кои са те?
Чандален стрелна крадешком с поглед Калан, след което насочи отговора си към Ричард.
— Имаме една стара поговорка. По-добре си дръж езика зад зъбите, когато си край готвачката, за да не свършиш в тенджерата с пилето, дето изяде вечерята й.
На Ричард му се стори, че Чандален всячески избягва да поглежда към обърканото изражение на Калан. Макар да не можеше да си представи защо, му се стори, че е разбрал иносказателния му език — колкото и странен да бе той. По-скоро реши, че е въпрос на лош превод.
Приближаващите хора не бяха далеч. Сега, когато Чандален вече бе изгубил един от верните си хора, убит от Промъкника, със сигурност щеше силно да се надява Ричард и Калан да осуетят плановете на врага. Нямаше да ги бави, освен ако нямаше сериозна причина.
— Щом е толкова важно да ни видят, тогава да вървим.