Ричард беше спрял. Калан застана от лявата му страна, Кара от дясната, а Чандален отдясно на Кара.
Без да обръщат внимание на останалите присъстващи, мъжете в провиснали дрехи положиха копията си на земята до себе си и паднаха на колене пред Ричард. Поклониха се дълбоко, докосвайки с чела земята, и останаха така.
Жената стоеше безмълвна и го гледаше. В тъмните й очи се долавяше надвременният поглед, който Ричард бе виждал и в очите на други. Сестра Вирна, вещицата Шота, Ан, а наред с тях и на Калан. Този поглед бе белег на дарбата.
Докато се взираше в очите му с поглед, в който като че ли имаше намек за това, че има неща, които той никога няма да разбере, през устните й премина сянка на усмивка. Без да каже дума, тя падна на колене пред шестимата си придружители. Докосна с чело земята и целуна върха на ботуша му.
— Кахарин — прошепна благоговейно.
Ричард протегна ръка надолу и като я хвана за рамото, я дръпна да стане.
— Ду Чайлу, радост е за сърцето ми да те видя, но какво правиш тук?
Тя се изправи пред него, на устните й засия сърдечна усмивка. Наведе се напред и го целуна по бузата.
— Дойдох да те видя, разбира се, Ричард, Търсачо, Кахарин, съпруже.
ДВАДЕСЕТ И СЕДМА ГЛАВА
— СЪПРУЖЕ? — дочу Ричард тревожното възклицание на Калан.
С удивление, граничещо с ужас, което едва не го повали на земята и не го остави без дъх, Ричард изведнъж си припомни разказа на Ду Чайлу за древния закон на нейния народ. Жестоките изводи го зашеметиха.
Навремето бе отхвърлил с лека ръка непреклонните й твърдения като нелепи приумици или може би неправилно схващане на родовата история. Сега някогашният призрак най-неочаквано се бе върнал да го потърси.
— Съпруже? — повтори Калан, този път малко по-силно и настоятелно.
Тъмните й очи се извърнаха към Калан сякаш с неудоволствие, задето ги отлепя от Ричард.
— Да. Точно така. Аз съм Ду Чайлу, съпругата на Кахарин, Ричард, Търсача. — Ду Чайлу прокара ръка по из дутия си корем. Неудоволствието изчезна от погледа й, който засия от гордост. — Нося неговото дете.
— Остави на мен, Майко Изповедник — каза Кара. В гласа й прозвуча недвусмислена заплаха. — Този път аз ще се погрижа.
Кара измъкна ножа от колана на Чандален и се хвърли към жената.
Ричард бе по-бърз. Извърна се към Кара и с върховете на пръстите си я блъсна в гърдите. Това не само спря полета й, но я отхвърли три стъпки назад. И без това Ричард си имаше достатъчно проблеми, за да се занимава и със създадените от нея. Блъсна я още веднъж, отдалечавайки я още толкова назад, после още веднъж, докато тя беше извън обсега на групата от хора.
Изви й ръката и взе ножа.
— А сега ме чуй. Не знаеш нищо за тази жена.
— Знам.
— Нищо не знаеш! Чуй ме! За да не ти е последната битка. Това не ти е Надин. Няма нищо общо с Надин!
Спокойната му ярост най-сетне избухна. С необуздан вик на нечовешки гняв той заби ножа в земята. Ударът му беше толкова мощен, че дори дръжката потъна в меката тревиста почва.
Калан докосна с ръка рамото му.
— Ричард, успокой се. За какво е всичко това? Какво става?
Той прокара пръсти в косата си. Стиснал зъби, погледна напред и видя все още коленичилите мъже.
— Джиаан и вие, останалите, станете!
Мъжете се изправиха като един. Ду Чайлу чакаше мълчаливо, търпеливо. Чандален и хората му отстъпиха назад. Калните го бяха нарекли Ричард Избухливия и макар да не бяха изненадани от поведението му, предпочитаха да не му се изпречват на пътя.
Чандален и хората му нямаха представа, че гневът му се дължи на нещото, причинило смъртта на един от тях, дори може би на двама, ако се брои и мъртвороденото бебе, а по всяка вероятност щеше да вземе и още жертви.
Калан го изгледа загрижено.
— Ричард, успокой се и се вземи в ръце. Кои са тези хора?
Той не можеше да успокои дишането си. И сърцето си. Нито да отпусне юмруци. И да спре препускащите си мисли. Нещата като че ли се изплъзваха от контрол. Страхове, които бе потискал в себе си, сякаш бяха изплували на повърхността и внезапно бяха протегнали ръце към него. Трябваше да се сети по-рано. Ругаеше се, задето не е обърнал внимание.
Но трябваше да има начин да оправи нещата. Трябваше да помисли. Да спре ужасните неща, които все още не са се случили, и да намери начин да предотврати случването им.
Даде си сметка, че всъщност вече са се случили. Сега трябваше да измисли разрешение на проблема.
Калан повдигна брадичка и го погледна в очите.