— Ричард, отговори ми. Кои са тези хора?
Той, все още обзет от отчаяна ярост, вдигна ръка към челото си.
— Бака Бан Мана. Означава „тези, които нямат господар“.
— Вече си имаме Кахарин. Вече не се казваме Бака Бан Мана — обади се от недалеч Ду Чайлу. — Вече се наричаме Бака Тау Мана.
Без да разбира изцяло обяснението на Ду Чайлу, Калан отново се обърна към Ричард. Този път в гласа й се долавяше непоколебима строгост.
— Защо те нарича свой съпруг?
Мислите му вече препускаха в съвсем друга посока и му бе нужно известно време, за да осъзнае въпроса на Калан. Тя не можеше да разбере последствията. За него въпросът й бе незначителна минала история в сравнение с бъдещето, стоварило се на плещите им.
Нетърпеливо се опита да разсее притеснението й с жест.
— Калан, не е каквото си мислиш.
Тя облиза устни, за да си поеме дъх.
— Чудесно. — Зелените й очи го пронизваха до дъно.
— Тогава защо просто не ми обясниш какво е.
Това не беше въпрос. Затова Ричард побърза да зададе своя.
— Нима не виждаш? — Обзет от нетърпение, той посочи Ду Чайлу. — Става въпрос за древните им закони! Според тях тя е моя жена. Поне за такава се мисли.
Ричард притисна с пръсти слепоочията си. Главата му щеше да се пръсне.
— Загазили сме я страхотно — промълви след малко.
— Поне ти със сигурност — обади се Кара.
— Кара — през зъби изсъска Калан, — достатъчно. — Обърна се към него: — Ричард, какви ги говориш? Какво става тук?
В главата му зазвучаха отделни пасажи от дневника на Коло.
Той не можеше да подреди мислите си дотолкова, че да ги изрази в думи. Светът се разпадаше, а тя му задаваше въпроси с вчерашна дата. След като той самият виждаше опасността тъй близо пред тях, не можеше да разбере как така Калан не я забелязва.
— Нима не виждаш?
Мисълта му се блъскаше бясно в мрачните възможности, изправящи се пред тях. Просто не можеше да вземе решение какво да прави. Времето му бягаше. Дори не знаеше колко още им остава.
— Виждам, че си й направил дете — продължи Кара.
Ричард извърна гневния си поглед към Морещицата:
— След всичко, което сме преживели заедно, Кара, само това ли можеш да си помислиш за мен?
Кара скръсти ръце със самодоволно изражение и не отговори.
— Защо не пресметнеш — обърна се към нея Калан.
— Когато тази жена е забременяла, Ричард е бил пленник на Морещицата, далеч в Народния дворец в Д’Хара.
За разлика от Агиелите, които Ричард носеше в почит на двете жени, дали живота си за него, Калан носеше Агела на Дена, Морещицата, която по заповед на Мрачния Рал бе заловила и измъчвала Ричард почти до смърт. Дена бе решила да вземе Ричард за свой другар, но нито веднъж не бе и намеквала, че ще става въпрос за брак. За нея това бе още един начин да го измъчва и унижава.
Накрая Ричард бе простил на Дена за стореното му. Тя, знаейки, че той ще я убие, за да се спаси, му бе дала Агнела си и го бе помолила да я запомни като нещо повече от Морещица. Бе го помолила да сподели с него последния й дъх. Благодарение на Дена Ричард бе започнал да разбира и съчувства на тези жени и така се бе превърнал в единствения човек, избягал някога от Морещица.
Ричард се изненада от това, че Калан вече бе „пресметнала“. Не бе очаквал от нея да се усъмни в него. Грешеше. Тя сякаш четеше мислите в очите му.
— Това е просто нещо, което правиш без да мислиш — прошепна тя. — Разбра ли? Ричард, моля те, кажи ми какво става?
— Ти си Изповедник. Знаеш как при различните народи брак може да се предизвика от различни уговорки. С изключение на теб, Изповедниците винаги са избирали другарите си по лични причини, различни от любовта, след което са ги докосвали със силата си, преди да се омъжат за тях. Така мъжът е нямал право на глас.
Мъжът, избиран от Изповедника за неин съпруг, се избираше предимно като животно за разплод. След като Изповедническата сила унищожаваше самоличността на избраника, любовта, независимо от желанията и чувствата на отделната жена, никога не бе стояла като въпрос пред нея. Изповедникът си избираше мъж заради качествата, които един ден ще предаде на своята дъщеря.
— Там, откъдето идвам — продължи Ричард, — родителите често избират женихите на децата си. Един ден бащата просто казва на детето си „Този ще бъде съпругът ти“ или „Тази ще бъде съпругата ти“. Различните народи имат различни обичаи и закони.
Калан тайничко хвърли поглед към Ду Чайлу. Най-напред се спря на лицето й, след това на корема й.
Когато отново погледна Ричард, очите й бяха станали леденостудени.
— Очаквам да ми обясниш за законите на нейния народ.
Ричард си помисли, че Калан напълно несъзнателно докосва тъмния камък на нежната златна верижка, която Шота й подари. Вещицата се бе появила най-неочаквано на сватбата им и Ричард си спомняше дословно думите й към тях.