„Това е подаръкът ми за двама ви. Правя го от обич към вас и към всички останали. Докато го носите, няма да имате деца. Празнувайте единението си и любовта си. Сега си принадлежите, както винаги сте мечтали.
Запомнете добре думите ми — когато сте заедно, никога не махайте това. Няма да допусна от връзката ви да се пръкне и да оживее мъжка рожба. Това не е заплаха. Това е обещание. Не се ли вслушате в съвета ми, ще понесете последствията от клетвата ми.“ Вещицата се бе взряла в очите на Ричард и бе допълнила: „По-лесно ще ти е да се изправиш срещу самия Пазител, отколкото срещу мен.“ Ричард не вярваше непременно на твърдението на Шота, че синът им ще бъде звяр, пуснат да вършее из света, но засега двамата с Калан бяха решили да се вслушат в предупреждението. Не им оставаше друг избор.
Пръстите на Калан на бузата му обърнаха погледа му към нея и му припомниха, че тя все още очаква отговор.
Той с усилие успокои речта си:
— Ду Чайлу е от Стария свят, от другата страна на Долината на изгубените. Помогнах й, когато Сестра Вирна ме водеше Към Стария свят.
Един друг народ, Мадженди, бяха заловили Ду Чайлу и се канеха да я принесат в жертва. Бяха я държали като пленник от месеци. Бяха се забавлявали с нея.
Мадженди очакваха от мен, като човек с дарба, да им помогна да я принесат в жертва като отплата, задето са ме пуснали да прекося земите им. Ако човек, роден с дарбата, помогне в принасянето на жертва, те го приемат като висша форма на осъществяване на религиозните си вярвания. Наместо това аз освободих Ду Чайлу, надявайки се тя да ни преведе през заплетените блатисти местности на своите земи, тъй като вече не можехме да се движим по земята на Мадженди.
— Дадох на Ричард мъже, които да изведат в безопасност него и вещицата през блатата до голямата каменна къща на вещиците — включи се в обясненията Ду Чайлу, сякаш, за да внесе яснота.
Калан примигна насреща й.
— Вещица? Къща на вещиците?
— Има предвид Сестра Вирна и Двореца на пророците — поясни Ричард. — Те помогнаха на Сестра Вирна и мен не защото освободих Ду Чайлу, а защото изпълних едно древно пророчество.
Ду Чайлу застана до Ричард сякаш по право.
— Според древния закон Ричард дойде при нас и танцува с духовете, и с това доказа, че е Кахарин и мой съпруг.
Ричард сякаш видя как косата на Калан настръхва.
— Какво означава това?
Той понечи да отговори, търсейки внимателно думите. Ду Чайлу вдигна брадичка и го изпревари:
— Аз съм духовната майка на Бака Тау Мана. Освен това съм и пазителка на нашите закони. Казано е, че Кахарин ще оповести появяването си, като танцува с духовете и пролее кръвта на тридесет от Бака Бан Мана — дело, което никой друг освен избрания не може да извърши, и то единствено с помощта на духовете.
Казано е, че когато това стане, ние вече няма да сме свободен народ, а ще сме подвластни на неговите желания. Ще му принадлежим, за да ни управлява.
Именно заради това нашите майстори на острието се обучават цял живот. Те имат честта да обучат Кахарин, за да може той да се справи с Тъмния дух. Това доказа, че Ричард е нашият Кахарин, дошъл да ни върне в земята — точно както обещаваха предците ни.
Лекият ветрец развя косата на Ду Чайлу. В тъмните й очи нямаше никакви чувства, но лекото трепване в гласа й я издаде.
— Той уби тридесетте и вкара в действие стария закон. Тези тридесет вече са легенда за нашия народ.
— Нямах друг избор — успя почти шепнешком да промълви Ричард. — Щяха да ме убият. Молих ги да спрат. Молих Ду Чайлу да ги спре. Не я бях спасил, за да се налага да избивам хората й. В края на краищата не можех да не се защитя.
Калан изгледа Ду Чайлу с дълъг и леден поглед, след това се обърна към Ричард.
— Тя е била пленена и ти си й спасил живота и си я върнал при народа й.
Ричард кимна.
— И тя е изпратила хората си срещу теб, казала им е да се опитат да те убият? Това ли й е била благодарността?
— Ставаше въпрос за нещо повече. — Беше му неловко да оправдава пред нея действията на тези хора — действия, довели до проливането на толкова много кръв. Той все още помнеше тръпчивия вкус в устата си.
Калан стрелна за пореден път Ду Чайлу с дълъг, леден поглед.
— Но нали си й спасил живота?
— Да.
— Тогава ми обясни за какво повече е могло да става дума.
Потискан от болезнените спомени, Ричард търсеше думи, с които да обясни на Калан така, че тя да разбере.
— Това, което те направиха, бе един вид тест. Тест на живот или смърт. Той ме принуди да се науча да използвам магията на меча по начин, по който никога не бях и предполагал, че е възможно. За да оцелея, трябваше да прибягна до опита на хората, използвали меча преди мен.