— Какво искаш да кажеш? Как така да прибегнеш до техния опит?
— Магията на Меча на истината пази същината на бойните познания на всички, които са си служили с него.
Както на добрите, така и на злите. Намерих начин да се добера до този опит, като оставих духовете на меча да ми говорят — в съзнанието ми. Но във вихъра на боя не винаги оставаше време да превърна наученото в думи.
Така че понякога необходимата ми информация ми се явяваше в образи — символи, — които я свързваха в едно цяло. Това бе основното, което ме накара да разбера защо пророчествата ме нарича фуер грисса ост драука — онзи, който носи смърт.
Ричард докосна амулета на, врата си. Рубинът представляваше капка кръв. Линиите около него изобразяваха символично танца. За един магьосник-воин това носеше много смисъл.
— Това — продължи шепнешком той — е танцът със смъртта. Но тогава, едва тогава, при Ду Чайлу и нейните тридесет воини, го разбрах за първи път.
Пророчеството казва, че един ден ще отида при тях. Пророчеството и древните им закони казват, че трябва да ме научат на това — да танцувам с духовете на онези, които са използвали меча преди мен. Съмнявам се, че те истински разбират как тестът им постигна каквото трябваше, те просто трябваше да изпълнят дълга си. Ако го направеха и аз оцелеех, значи щях да живея.
Това познание ми бе необходимо, за да се изправя срещу Мрачния Рал и да го върна в отвъдния свят. Нали си спомняш как го извиках на Съвещанието в селото на Калните и как той избяга в този свят, а след това Сестрите ме заловиха?
— Разбира се, че си спомням — каза Калан. — Значи те са те въвлекли в битка на живот и смърт срещу невъзможно неравностойна сила, за да те принудят да извикаш вътрешната си сила — дарбата си. И в резултат на това ти си избил нейните тридесет майстори на острието?
— Да, точно така. Те изпълняваха пророчеството. — Той размени дълъг поглед с единствената си истинска съпруга — истинска поне в сърцето му. — Знаеш колко ужасни могат да бъдат пророчествата.
Калан най-сетне отклони поглед встрани и кимна, заловена в капана на собствените си болезнени спомени. Пророчествата бяха издигнали и пред двама им редица перипетии и ги бяха подложили на множество изпитания. Втората му жена, Надин, наложена му чрез пророчество, бе едно от тези изпитания. Ду Чайлу вдигна брадичка.
— Петима от онези, които уби Кахарин, бяха мои съпрузи и бащи на децата ми.
— Петима съпрузи. О, добри духове.
Ричард стрелна Ду Чайлу с поглед.
— Не ми помагаш особено.
— Искаш да кажеш, че по нейния закон убийството на съпрузите й те обрича да заемеш мястото им?
— Не. Причината е не в това, че убих съпрузите й, а защото убивайки тридесетимата воини, доказах, че съм техният Кахарин. Ду Чайлу е тяхната духовна майка. По древните им закони тя трябва да стане жена на Кахарин. Трябваше да се сетя по-рано за това.
— Очевидно — озъби се Калан.
— Виж, мога да предположа как ти звучи. Знам, че никак не се връзва.
— Не, всичко е наред. Разбирам. — Леденото й изражение се трансформира в пареща болка. — Значи ти си постъпил благородно и си се оженил за нея. Разбира се. Направо прекрасно го разбирам. — Тя се наклони към него. — И понеже беше толкова зает и така нататък, забрави да го споменеш, преди да се ожениш за мен. Разбира се. Разбирам. Кой не би разбрал? От един мъж не може да се очаква да помни всичките жени, които оставя след себе си. — Тя скръсти ръце и му обърна гръб. — Ричард, как можа.
— Не! Не беше така. Никога не съм се съгласявал. Никога. Никога не е имало церемония. Никой не е произнасял никакви думи. Не съм произнасял никаква клетва. Не разбираш ли? Не сме се женили. Подобно нещо не се е случвало никога!
Нещата така се объркаха. Съжалявам, че съм забравил да ти кажа, но това просто никога не е идвало в съзнанието ми, тъй като тогава го пропуснах покрай себе си като някакви си глупави вярвания на далечен народ. Не му обърнах внимание. Тя просто си мисли, че след като убих онези мъже, за да се защитя, автоматически се превръщам в неин съпруг.
— Така е — потвърди Ду Чайлу.
Калан я стрелна с бърз поглед, докато хладно премисляше думите на Ричард.
— Значи никога, по никакъв начин не си се съгласявал да се ожениш за нея?
Ричард разпери ръце.
— Точно това се опитвам да ти кажа през цялото време. Това са просто вярванията на Бака Бан Мана.
— Бака Тау Мана — поправи го Ду Чайлу.
Той не й обърна внимание и се наведе към Калан.