— Съжалявам, но имаш ли нещо против да продължим темата малко по-късно? Струва ми се, че сме се сблъскали със сериозен проблем.
Тя повдигна вежда. Той поясни:
— Още един сериозен проблем.
Тя го изгледа снизходително, смръщила чело. Той се извърна и си откъсна стръкче трева, замислен над проблем, по-сериозен от яростта на Калан.
— Ти знаеш много за магията. Искам да кажа, нали си израснала в Ейдиндрил, сред магьосници, които са те обучавали, чела си книгите в Магьосническата кула. Нали си Майката Изповедник.
— Не притежавам дарбата в обичайния смисъл на думата — отвърна Калан. — Не като магьосник или чародейка. Моята сила е различна. Но, да, знам доста за магия та. Като Изповедник бях обучавана за магията в нейните различни форми.
— Тогава отговори ми на един въпрос. Ако има необходимост от магия, тя може ли да бъде изпълнена посредством някое двусмислено правило, без да бъде направен същинският необходим ритуал?
— Да, разбира се. Нарича се рефлекторен ефект.
— Рефлекторен ефект. И как действа?
Калан нави дълъг кичур коса на пръста си и се замисли как да му отговори.
— Да вземем една стая само с един прозорец, така че слънцето никога не достига до ъгъла. Можеш ли да направиш така, че слънцето да освети и него?
— След като се нарича рефлекторен ефект, предполагам, че би могло да се използва огледало, което да отрази слънчевата светлина към ъгъла.
— Точно така. — Калан освободи пръста си и го вдигна нагоре. — Макар слънчевата светлина никога да не може да достигне в ъгъла сама, използвайки огледалото, ще можеш да я накараш да отиде там, където нормално не би могла. Понякога и магията действа така. При нея нещата са доста по-сложни, разбира се. Но това е най-лесният начин да ти го обясня.
Макар и само чрез някакъв древен закон, изпълняващ отдавна забравена традиция, магията може да отрази условието за изпълнение на изискванията на замесената магия. Също както водата достига собственото си равнище, така и магията често пъти търси свое собствено разрешение — в рамките на законите на своята природа.
— Точно от това се опасявах — промърмори Ричард.
Той пъхна стръкчето трева между зъбите си и се загледа в светкавиците, осветяващи страховито далечните облаци.
— Тази магия датира от времето на древното изискване за Кахарин — най-сетне каза той. — Точно в това се състои проблемът.
Калан го стисна за ръката, извръщайки лицето му към себе си.
— Но нали Зед каза…
— Той ни излъга. Почувствах го. — Отчаян, Ричард хвърли настрани стръкчето трева.
Зед бе използвал Първото правило на магьосника — хората вярват на една лъжа или защото искат да повярват, че е истина или защото се страхуват, че е така, — за да ги насочи по грешна следа. — Исках да му повярвам — промълви той. — И той ме изигра.
— Какво искаш да кажеш? — попита Кара.
Ричард въздъхна сломен. Бе проявил небрежност не само в едно нещо.
— Зед. Той е измислил цялата тази работа с Промъкника.
Кара смръщи чело.
— Че защо ще го прави?
— Защото поради някаква причина не иска да знаем, че Хармониите са на свобода.
Ричард не можеше да повярва на собствената си глупост, на това, че бе забравил за Ду Чайлу. Калан имаше право да се гневи. В това отношение извиненията му бяха направо нелепи. И това ми било Господар Рал! Хората трябваше да му вярват и да го следват!
Калан прокара пръсти по челото си.
— Ричард, да обмислим нещата. Не може.
— Зед каза, че ти трябва да си моята трета съпруга, за да бъдат извикани Хармониите в този свят.
— Наред с други неща — настоя Калан. — Той каза „Наред с други неща“.
Ричард уморено вдигна пръст.
— Ду Чайлу. — Вдигна втори пръст. — Надин. — Вдигна трети пръст. — Ти. Ти си моята трета съпруга. Поне формално. За мен може да не е така, но магьосниците, които са направили заклинанието, не ги е грижа какво си мисля аз. Те хвърлят някаква магия, която да бъде задействана от отключването на предписан пакет от условия.
Калан въздъхна мъчително.
— Забравяш един съществен елемент. Когато произнесох на глас имената на трите Хармонии, ние с теб все още не бяхме женени. По онова време не бях втората ти жена, камо ли пък третата.
— Когато бях принуден да се омъжа за Надин, за да получа достъп до Храма на ветровете, а ти бе принудена да се омъжиш за Дрефан, в сърцата си ние си дадохме дума един на друг. Поради тази мълчалива клетва ние още тогава бяхме женени — поне от гледна точка на духовете. Самата Ан се съгласи с това.
Както ти самата току-що ми обясни, понякога магията действа по двойствени правила. Независимо от чувствата ни, формалните изисквания — изискванията за някаква древна магия, създадена от магьосниците още по времето на Голямата война, когато пророчеството за Кахарин и древният закон са били направени — са били изпълнени.