— Аз усещам магията си — както винаги. Ти сам каза, ако Хармониите са на свобода, те ще причинят разрушаване на магията. Нямаме доказателства, че това се случва. Ако беше така, не мислиш ли, че щях да усетя? Да не мислиш, че съм толкова неопитна, че да не познавам собствената си сила? Ричард, не можем да правим прибързани заключения. Непрекъснато се случва да умират пеленачета. Това не е доказателство за разрушаване на магията.
Ричард се обърна към Кара. Тя бе застанала наблизо, слушаше ги, без да изпуска от поглед тревистите поля, ловците и особено чужденците от Бака Тау Мана.
— Кара, откога Агиелът ти не действа?
Тя подскочи. Едва ли щеше да е по-изненадана, ако Ричард я бе зашлевил. Отвори уста да отвърне, но от гърлото й не излязоха думи.
Повдигна брадичка, обмисляйки дали да признае поражението си.
— Господарю Рал, какво те кара да мислиш…
— Ти взе ножа на Чандален. Никога преди не съм забелязвал да предпочиташ друго оръжие пред Агнела си. Никоя Морещица не би го направила. Откога, Кара?
Тя облиза устни. Затвори очи пред поражението и извърна глава.
— През последните няколко дни започнах да се затруднявам да те усещам. Няма никаква друга разлика, само дето ми е все по-трудно да долавям местоположението ти. Най-напред не му обърнах внимание, но с всеки изминал ден връзката явно отслабва. Агиелът се захранва от връзката с Господаря Рал.
Благодарение на тази връзка всяка Морещица на прилично разстояние от Господаря Рал можеше, да определи точно къде се намира той. Ричард предположи, че сигурно е ужасно объркващо да загубиш изведнъж подобно сетиво.
Кара се покашля, загледана в безкрайните поля. В сините й очи блеснаха сълзи.
— Агиелът е мъртъв в ръката ми.
Единствено Морещица би могла да страда от загубата на магия, която й причинява само болка всеки път, щом се докосне до нея. Тези жени си бяха такива по природа, такава ги бе направила безрезервната им отдаденост на дълга.
Кара го погледна, изражението на лицето й отново стана пламенно.
— Но аз все още държа на клетвата си към теб и ще направя каквото е по силите ми, за да те защитавам. Тази промяна не е нищо за една Морещица.
— А за Д’Харанската армия? — прошепна Ричард, осъзнавайки размера на главоломно разрастващите се проблеми. Д’Харанските войници също бяха свързани с него чрез тази връзка. — Джаганг настъпва. Без връзката…
Връзката представляваше древна магия, която Ричард бе наследил, тъй като бе Рал, роден с дарбата. Тя бе създадена като предпазно средство от пътешествениците по сънищата. Без нея…
Макар Калан да вярваше, че проблемите идват от Промъкника, а не от Хармониите, Зед също им бе казал, че ще се стигне до срив в магията. Ричард бе наясно, че дядо му е трябвало да подреди нещата така, че по възможност най-близко да съответстват на реалността — за да може да ги излъже.
Така или иначе, Калан щеше да започне да вижда разлагащите се плодове в умиращото дърво на магията. Приятелската й ръка намери неговата.
— Армията може и да не усеща връзката си силна както преди, Ричард, но те са свързани с теб и по други начини. По-голямата част от Средната земя е вярна на Майката Изповедник, при това без помощта на никаква подобна връзка. По същия начин войниците те следват, защото ти вярват. Ти си доказал качествата си пред тях, както и те пред теб.
— Майката Изповедник има право — потвърди Кара. Армията ще остане вярна, защото ти си техният водач. Техният истински водач. Те ти вярват — както и аз.
Ричард въздъхна.
— Благодаря ти, Кара, за тези думи, но…
— Ти си Господарят Рал. Магия срещу магия. Ние сме стомана срещу стомана. И така ще си остане.
— Точно в това е проблемът. Аз няма да мога да съм магия срещу магия. Дори да беше Промъкникът вместо Хармониите, магията нямаше да действа.
Кара сви рамене.
— Тогава ще трябва да намериш начин да я накараш да действа. Ти си Господарят Рал. Това ти е работата.
— Ричард — каза Калан, — Зед ни каза, че Сестрите на мрака са създали Промъкника и онова, което причинява срива в магията. Нямаш доказателство, че вместо това причината е в Хармониите. Не ни остава друго, освен да направим каквото ни заръча Зед, за да му осигурим възможност да се пребори с магията на Сестрите. Щом стигнем в Ейдиндрил, нещата ще си дойдат по местата.
Ричард въпреки всичко не можеше да се принуди да й каже.
— Калан, толкова ми се искаше да е така, както казваш, но не е — каза простичко той.
Запасът й от търпение започна да се изчерпва.
— Защо толкова настояваш, че са Хармониите, след като Зед твърди, че е Промъкникът?