Ричард се надвеси над нея.
— Помисли си само. Баба ми, жената на Зед, очевидно е разказвала на малкото си момиченце, майка ми, историята за котка на име Промъкник. Тя един-единствен път ми спомена за тази котка, но Зед няма как да го знае. То бе просто мъничко разказче, разказано ми от майка, докато съм бил съвсем малък, както стотици други нейни нежни думи, фрази или истории, с които е успявала да върне усмивката на лицето ми. Никога не съм споменавал за това на Зед.
Поради някаква причина той иска да скрие истината от нас. „Промъкник“, защото някога е имал котка с такова име — вероятно това е било първото нещо, което му е хрумнало. Признай си, името „Промъкник“ не ти ли се струва малко странно, щом го чуеш за пръв път?
Калан скръсти ръце на гърдите си. С неохота смръщи лице.
— Мислех си, че съм единствената, на която й се струва така — Тя си възвърна убедеността. — Но това нищо не доказва. Може да е просто съвпадение.
Ричард беше убеден, че са Хармониите. Точно по същия начин можеше да усети кокошката, дето не е кокошка, и искаше Калан да му повярва. Толкова искаше тя да му повярва и сега.
— Къде са тези неща, дето им викате Хармонии? — попита Кара.
Ричард се извърна встрани от останалите и се загледа в хоризонта. Не знаеше много за Хармониите, но от онова, което бе научил, косата му настръхваше.
— Някога хората в Стария свят искали да сложат край на магията, също както Джаганг иска да го стори днес. И вероятно поради същите причини — за да могат по-лесно да управляват от позиция на силата. Хората в Новия свят искали да продължават да си живеят с магията. В стремежа си да победят магьосниците и от двете страни започнали да създават оръжия на неописуем ужас, надявайки се те да сложат край на войната.
Много от тези оръжия — като сбързовете например — били създадени с помощта на Субстрактивна магия, която да отнеме определени атрибути от човек, и с помощта на Адитивна магия, добавяща желаните способности или качества. Имало и такива, които просто прибавяли каквато способност пожелаели.
Мисля, че пътешествениците по сънищата са такива хора — хора, към които е била прибавена способност, хора, създадени от магьосниците като оръжия. Джаганг е потомък на тези пътешественици по сънищата от Голямата война. Сега това оръжие замисля да започне война.
За разлика от Джаганг, който иска само да сложи край на магията, за да може да я използва срещу нас, по време на Голямата война в Стария свят наистина са се опитвали да унищожат магията. Цялата магия. Хармониите са били създадени именно с такава цел — да отнемат магията от света на живите. Те били извикани от отвъдния свят — от света на мъртвите, владение на Пазителя.
Както обясни Зед, подобно нещо, създадено в отвъдния свят, след като веднъж бъде освободено, може не само да сложи край на всяка магия, но заедно с това е твърде вероятно да унищожи самия живот.
— Но той каза още, че двамата с Ан ще се погрижат за това — прекъсна го Калан.
Ричард я погледна през рамо.
— Тогава защо ни излъга? Защо не ни се довери? Ако наистина може да се справи с проблема, защо просто не ни каза истината? — Той поклати глава. — Не, тук става още нещо.
Ду Чайлу, която дълго време бе запазила мълчание, нетърпеливо скръсти ръце.
— Нашите майстори на острието с лекота могат да посекат тези мръсни…
— Шшт! — — вдигна Ричард пръст към устните си. — Не казвай нищо повече, Ду Чайлу. Ти не разбираш какво става. Не можеш да си представиш какви проблеми би могла да създадеш.
Когато Ричард се убеди, че Ду Чайлу няма да каже нищо повече, отново извърна глава и се загледа в проясняващите се небеса на североизток, към Ейдиндрил. Спорът го бе изморил. Знаеше, че Хармониите са на свобода. Сега трябваше да съсредоточи мислите си върху това какво може да се направи. Бяха му нужни някои сведения.
Спомни си, че докато яростно претърсваше дневника на Коло за друга информация, бе попаднал на места, където Коло споменаваше Хармониите, наред с много други неща. Магьосниците засипвали Кулата в Ейдиндрил със съобщения и рапорти, съдържащи сведения не само за Хармониите, но и за много други ужасяващи и потенциално катастрофални събития, на които ставали свидетели.
Коло споменаваше тези сведения — поне онези от тях, които му се бяха сторили интересни, важни или любопитни, — но не ги описваше подробно. Нямаше защо да го прави в личния си дневник. Ричард се съмняваше, че човекът изобщо е възнамерявал да показва някому писанията си. Обикновено той само накратко предаваше същественото от дадено съобщение, след това следваше бележка за текуща работа, така че информацията, която Ричард получаваше от рапортите, бе отчайващо фрагментарна и субективно предадена.