Информацията на Коло ставаше по-подробна, когато той бе изплашен. Тогава чрез дневника си сякаш намираше начин да обмисли проблема в усилието си да намери решение. Имаше известен период, когато явно е бил доста уплашен от намереното в рапортите по отношение на Хармониите. На няколко места цитираше прочетени пасажи, сякаш за да оправдае страха си, да си даде основания за притесненията.
Ричард си спомняше, че на едно място Коло споменаваше за магьосник, изпратен да се справи с Хармониите — Андер. Някой си Андер — Ричард не помнеше цялото му име.
Магьосникът Андер с гордост носеше прозвището „Планината“. Очевидно бидейки едър мъж. Коло обаче явно не изпитваше особена симпатия към него и в личния си дневник често се обръщаше към него с „Моралната къртичина“. От дневника на Коло Ричард остана с впечатлението, че този Андер има високо мнение за себе си.
Ричард съвсем ясно си спомняше, че на едно място Коло изразяваше възмущението си от това, че хората вече не прилагат правилно Петото правило на магьосника: Гледай какво правят, а не само какво казват другите, защото по делата личи лъжата.
Коло явно е бил разгневен, когато е писал, че като не зачитат целостта на действията, хората всъщност не прилагат правилно Петото правило към магьосник Андер. Той се оплакваше, че ако го бяха сторили, щяха лесно да разберат, че този човек е истински верен единствено на себе си, а не на доброто на своя народ.
— Все още не си ни казал какво представляват Хармониите — прекъсна мислите му Кара.
Ричард усети настойчивият вятър да развява косата и златотканото му наметало, сякаш подтиквайки го да тръгва. Накъде, той не знаеше. От време на време от влажните пролетни треви изхвръкваше по някое насекомо, прелитайки в свежия въздух. Далеч на изток, осветени от бушуващите златисти буреносни облаци, тъмните точици на ято гъски, разгърнали се във формата на V, се носеше на север.
Когато въпросът за Хармониите се повдигна по време на сватбеното тържество, Ричард така и не се замисли сериозно. Зед разсея тревогата им, пък и Ричард мислеше за други неща.
Но по-късно, когато кокошката бе убита пред къщата на духовете, после смъртта на Джуни, после онова кокоше същество, което го караше да настръхва всеки път, когато бе наблизо, и накрая щом Зед му разясни някои подробности, нарастващото чувство за тревога накара Ричард да си припомни всичко, което знае за Хармониите. Докато бе разлиствал дневника на Коло, търсейки решение на други проблеми, не бе обръщал особено внимание на страничната информация за Хармониите, но почти неистовата му концентрация и граничещото с транс усилие да си спомни бяха дали резултат и той си припомни доста неща.
— Хармониите са древни същества, обитаващи отвъдния свят. За да се появят в света на живите, е необходимо да бъде пробита Милостта. Бидейки същества от отвъдния свят, те са създадени изцяло със Субстрактивна магия и следователно в този свят създават проблеми. Магията се нуждае от равновесие. Тъй като те са изцяло Субстрактивни, присъствието им тук изисква Адитивна магия, за да могат да съществуват в това си състояние, тъй като животът е форма на Адитивната сила, следователно Хармониите изстискват магията от този свят, докато са тук.
Кара, която по принцип не бе особено наясно с магиите, сега изглеждаше още по-объркана. Ричард разбираше състоянието й. Той също не знаеше кой знае колко за магията и само бегло бе наясно с онова, което току-що й бе казал. Дори не бе убеден, че го е предал правилно.
— Но как точно го правят? — попита Кара.
— Представи си, че светът на живите е като варел с вода. Хармониите са дупка в този варел, която току-що е била отпушена, оставяйки водата да потече. Щом водата изтече, варелът ще пресъхне, повърхността му ще се напука и повече никога няма да бъде такъв, какъвто е бил. Ще се превърне в мъртва обвивка, само бегло напомняща на някогашното си битие.
Самото присъствие на Хармониите тук изстисква магията от света на живите също като дупката във варела. Освен това, за да бъдат докарани в този свят, те са създадени като същества. Имат собствена природа. Могат да убиват.
Като магически същества притежават способността, ако желаят, да приемат формата на убитото същество — като онази кокошка. Като в същото време запазват силата на онова, което всъщност са. Когато прострелях кокошката със стрелата, Хармонията отлетя в призрачната си форма. В началото истинската кокошка лежеше мъртва край стената. Хармонията просто е заела тялото й, за да се дегизира в него, да ни се подиграва.