На лицето на Кара се изписа несвойствено притеснение.
— Искаш да ми кажеш — тя огледа хората около себе си, — че всеки един от тях би могъл да бъде някоя от Хармониите?
— Доколкото ми е известно, те са изкуствено създадени същества и не притежават душа, така че не е възможно да се преобразяват на човешки същества. Само на животни. Според Зед това наистина е така. Джаганг може да влиза в съзнанието само на хора, тъй като му е необходима душа.
Когато магьосниците са правели своите оръжия от хора, нещата, които създавали, все още имали души. По този начин е било възможно да ги контролират, поне до известна степен. Веднъж попаднали тук, Хармониите не могат да бъдат управлявани. Точно това е едно от нещата, което ги прави толкова опасни. То е все едно да се опитваш да спориш със светкавица.
— Добре — каза Кара, вдигнала пръст, сякаш отбелязвайки си нещо наум. Това е добре. — Тя посочи небето.
— А възможно ли е някоя от онези полски чучулиги там да е Хармония?
Ричард погледна към птичките с жълти гърди, които се носеха във въздуха.
— Предполагам. След като може да е кокошка, значи със сигурност може да убие, което животно си поиска и да приеме формата му. Макар че едва ли му е нужно. — Ричард посочи влажната трева. — Тъй както най-безпрепятствено може да се спотаи в ей тази локва пред краката ти. Някои от тях очевидно имат афинитет към водата.
Кара погледна локвата и отстъпи крачка назад.
— Искаш да кажеш, че Хармонията, убила Джуни, се е криела във водата? Че го е дебнала?
Ричард хвърли бърз поглед към Чандален, след което кимна веднъж, в знак, че е точно така.
— Хармониите се укриват и спотайват в тъмни места — продължи той. — Някак си успяват да се промъкват покрай нещата, да се вмъкват в цепнатините на скали или пък да проникват по границата на водата. Поне така предполагам. Така, както го описва Коло, те можели да се промъкват в границата между две неща. Някои се укриват в огъня и могат да пътуват, яхнали искрите.
Той погледна Калан с крайчеца на окото си, спомняйки си как къщата на мъртвите, където лежеше тялото на Джуни, бе избухнала в пламъци.
— Когато нещо ги отегчи или ядоса, могат да възпламенят избрано място за секунда.
Говори се, че някои от тях са толкова прекрасни, че види ли ги, човек изгубва дъха си завинаги. Те са смътно видими, докато не привлечеш вниманието им. В дневника на Коло се споменава, че след като жертвата ги види веднъж, те придобиват формата на нейното желание, което става неудържимо. Сигурно именно така са успявали да примамят хора към собствената им смърт.
Може би точно това се е случило с Джуни. Може би е видял нещо толкова прекрасно, че е захвърлил оръжията си, задълженията си, дори здравия си разум и е тръгнал да преследва това нещо към водата, където се е удавил.
Други пък привличали вниманието на човек и искали от него да бъдат обожествявани. Предполагам тъй като са същества от отвъдния свят, споделят глада на Пазителя за дълбоко почитание. Говори се, че някои от тях дори защитавали хора, които безпрекословно ги идолизирали. Но това е доста опасен равновесен акт. Както казва Коло, той ги приспива. Но спреш ли да ги идолизираш, се обръщат срещу теб.
Най-голямо удоволствие им доставя ловът. От това никога не се изморяват. Преследват хора. Безжалостни са. Особено обичат да убиват посредством огън.
Пълният превод на името им от високо Д’Харански означава „Хармониите на съдбата“ или „Хармониите на смъртта“.
Ду Чайлу го гледаше с намръщено лице, притихнала. Майсторите на острието от Бака Тау Мана успяваха през по-голямата част от времето да запазят безразлични, дистанцирани и спокойни физиономии, но в позите на телата им имаше нещо различно, което Ричард не можеше да пропусне да забележи.
— Както и да е — заключи накрая Кара. — Струва ми се, че трябва да приемем идеята.
Чандален, който слушаше внимателно, най-сетне каза:
— Но ти не ни вярваш, Майко Изповедник? Според теб Зед е прав, че проблемът идва не от тези Хармонии на смъртта?
Преди да се обърне към Чандален, Калан погледна Ричард. Гласът й беше строг:
— Обяснението на Зед в много отношения пасва на всичко, случило се досега. Но това, че е правдоподобно, не го прави по-малко опасно. Важната разлика, поне до колкото той ни каза, е, че когато стигнем в Ейдиндрил, ще успеем да решим проблема. С неохота трябва да призная, че вярвам на Зед. Според мен проблемът не идва от Хармониите.
— Толкова ми се иска наистина да е така, повярвай ми. Защото, както сама каза, щом стигнем в Ейдиндрил, ще можем да сложим край на проблема — каза Ричард. — Но все пак са те. Предполагам, че Зед просто е искал да ни отдалечи от опасността, докато той самият се заеме с опитите да изпрати Хармониите обратно в отвъдния свят.