— Господарят Рал е магия срещу магия — каза Кара на Калан. — Той най-добре може да каже, когато става въпрос за нещо такова. След като вярва, че са Хармониите, значи са Хармониите.
С отчаяна въздишка Калан отметна дългата си черна коса назад.
— Ричард, ти направо се опитваш да убедиш сам себе си, че са Хармониите. И като повтаряш, че е истина, започваш да убеждаваш и Кара, също както си убедил себе си. Само защото се страхуваш, че може да се окаже вярно, се отнасяш с повече доверие, отколкото заслужава.
Тя очевидно му напомняше за Първото правило на магьосника, намеквайки, че вярва на една лъжа.
Ричард прецени жестоката решителност, блеснала в зелените й очи. Той имаше нужда от помощта й. Нямаше да може да се изправи сам срещу това.
Най-сетне реши, че няма друг избор. Помоли останалите да почакат, прегърна я през раменете и я отведе настрани, където никой не можеше да ги чуе.
Тя трябваше да му повярва. Вече нямаше друг избор.
Трябваше да й каже.
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
КАЛАН С ЖЕЛАНИЕ ТРЪГНА с него през мократа трева. Предпочиташе да спорят насаме, вместо пред очите на другите.
Ричард също не искаше да й каже онова, което трябваше, пред тях.
Той хвърли поглед през рамо и забеляза как ловците на Чандален небрежно се облягат на копията си, намазани с отрова. Сякаш възнамеряваха лениво и спокойно да изчакат завръщането на двамата. Но той знаеше, че всъщност това е само привидно. Бяха се разположили така, че да държат под око чужденците от Бака Тау Мана. Това бе тяхната земя в крайна сметка и макар гостите да познаваха Ричард, те си бяха чужденци.
Бака Тау Мана от своя страна изглеждаха напълно незаинтересовани от присъствието на Калните. Майсторите на острието си разменяха небрежно по някоя и друга дума, поглеждаха към буреносните облаци на хоризонта или се протягаха и прозяваха.
Ричард се беше бил с майсторите на острието от Бака Тау Мана. И знаеше, че са всичко друго, но не и безразлични. Те убиваха с хладна увереност. Тъй като животът им протичаше между вражески народи, чието единствено желание бе да ги унищожат, природата им, благодарение на обучението, бе да са готови да убиват във всеки един момент.
Когато Ричард, пътувайки със Сестра Вирна, за пръв път се сблъска с майсторите на острието, я бе попитал дали са опасни. Тя му отвърна, че когато била млада, е била свидетел как един от майсторите им, проникнал в гарнизона в Танимура, убил близо петдесет добре въоръжени войници, преди да бъде заловен. Обясни му, че тези хора се бият сякаш са невидими духове, за каквито някои всъщност ги смятали.
На Ричард не му се щеше някоя грешка в преценките или разбирането да вдигне на бой Бака Тау Мана и Калните. И двете страни бяха прекалено добри в боя.
Кара, на чието лице бе изписано всичко друго, но не и безчувственост и безразличие, хвърляше на всички гневни погледи.
Подобно трите страни на един триъгълник, Калните, Бака Тау Мана и Кара бяха все бойци от едната страна на барикадата. Всички бяха свързани с Ричард и Калан и отдадени на каузата им, макар всеки от тях да имаше различно разбиране за света. Всички те имаха почти еднакви ценности в живота. Семейство, приятели, работа, честност, дълг, вярност, свобода.
Калан го спря нежно, но решително с ръка на гърдите:
— Ричард, освен всичко друго, което изпитвам в момента, знам, че сърцето ти е, където трябва, но просто не си убедителен. Ти си Търсачът на истината. Трябва да престанеш да настояваш, че си прав, и да разбереш истинността на думите ми. Можем да попречим на магията на Сестрите и техния Промъкник. Зед и Ан ще се преборят със заклинанието. Защо си толкова опърничав?
— Калан — промълви тихо той, — онова кокоше същество беше Хармония.
Тя разсеяно и несъзнателно погали тъмния камък на врата си.
— Ричард, знаеш, че те обичам и че вярвам в теб, но в този случай почти…
— Калан — прекъсна я той. Знаеше какво си мисли тя и какво щеше да му каже. Сега трябваше да я накара да слуша. Изчака, докато в очите й видя готовност да го направи.
— Ти извика Хармониите в този свят. Не го направи съзнателно, нито пък водена от желание да причиниш вреда — никой не си мисли такова нещо. Бях на прага на смъртта и имах нужда от помощта ти, така че аз също имам вина за това. Без моите действия нямаше да се стигне до твоите.
— Не забравяй предците ни — ако те не бяха родили деца, ние също нямаше да се родим на този свят, за да извършим престъпленията си. Предполагам, че и на тях ще припишеш някаква вина?