Той облиза устни и нежно я стисна за раменете.
— Просто ти казвам, че цялата работа започна с желанието ти да помогнеш. Това ни най-малко не те прави виновна в лоши намерения. Трябва да го разбереш. Но тъй като именно ти изрече думите, задвижващи заклинанието, стана пряко отговорна. Ти доведе Хармониите в този свят. Поради някаква причина Зед не иска да го знаем. Ще ми се да ни беше повярвал и да ни бе казал истината, но не го направи. Сигурен съм, че е имал сериозна причина, която го е накарала да ни излъже.
Калан опря пръсти в челото си, затвори очи и въздъхна:
— Ричард, съгласна съм, че в действията на Зед имаше някои объркващи моменти, че има въпроси, които очакват отговорите си. Но това не означава, че трябва да скачаме в друга посока само и само за да намерим по-подходящ отговор. Зед е Пръв магьосник. Трябва да му вярваме и да направим онова, което ни помоли.
Ричард я докосна по бузата. Толкова му се искаше двамата да са насаме, сами със себе си. Наистина му бе тежко да й каже всичко това, но се налагаше.
— Моля те, Калан, чуй какво ще ти кажа, а след това решавай. Толкова искам да греша, наистина. Ти ще решиш. Когато ловците на Калните ни охраняваха в къщата на духовете, Хармониите бяха вече навън. Една от тях е убила кокошката просто защото им харесва да убиват.
Джуни е чул шума, както го чух и аз, огледал е мястото, но не е открил нищо. После е обидил духа на убиеца, за да го предизвика да се появи на открито. И духът наистина се е появил и е убил Джуни заради обидата.
— Аз също обидих онова кокоше същество, защо то не уби и мен? — Калан уморено избърса с длан челото си.
— Отговори ми, Ричард. Защо не уби и мен?
Той се вгледа в красивите й зелени очи, изчаквайки цял миг, за да събере кураж:
— Хармонията сама ти е отговорила на този въпрос, Калан.
— Моля? — примигна тя насреща му. — Какви ги говориш?
— Онова кокоше същество не е било Промъкник. Било е Хармония. И не те е нарекло с титлата ти Майко Изповедник. Било е Хармония. Казала е, каквото е искала да ти каже. Нарекла те е Майко.
Калан го гледаше с широко отворени очи, сякаш изпаднала в шок.
— Те те уважават — продължи той, — поне до определена степен, тъй като ти ги доведе на този свят. Ти им даде живот. Смятат те за своя майка. Ти само си мислиш, че нещото е щяло да добави „Изповедник“ към „Майко“, тъй като си свикнала всички да те наричат именно така. Но Хармонията не те е нарекла с титлата ти, Калан. Нарекла те е с името, което е искала — Майко.
Той почти виждаше как думите му разрушават внимателно градената й крепост на рационалността. Някои истини от един момент нататък се възприемат вътрешно и от този момент всичко трепти с окончателността на смъртоносна светкавица в затвора на истината.
Очите на Калан се изпълниха със сълзи.
Тя се притисна в него, търсейки уюта и топлината на прегръдката му. Заровила глава в гърдите му, простена, после ядно избърса една изтърколила се по бузата й сълза.
— Мисля, че това е единственото, което те е спасило — нежно каза той, без да я изпуска от прегръдката си. — Не бих искал да изпробвам за втори път благоразположението им към теб.
— Трябва да ги спрем. — Тя потисна един стон. — Добри духове, трябва да ги спрем.
— Знам.
— Имаш ли представа какво трябва да се направи? — попита го тя. — Как можем да ги изпратим обратно в отвъдния свят?
— Още не. За да намерим решението, първото нещо, което трябваше да направим, е да застанем лице в лице с истинския проблем. Предполагам, вече го направихме, на ли?
Тя кимна и избърса сълзите от очите си. С бързината, с която сълзите изпълниха очите й, щом осъзна истинността на думите му, в тях се настани решителността.
— Какво ли са правели Хармониите около къщата на духовете?
Докато двамата прекарваха първата си брачна нощ в къщата на духовете, носени на крилете на любовта, наоколо обикаляше нещо, носено на крилете на смъртта. При самата мисъл за това коремът го сви.
— Не знам. Може би са искали да са близо до теб.
Калан просто кимна. Разбираше. Искали са да са близо до своята майка.
Ричард си спомни ужасения поглед на Калан, когато Нисел донесе мъртвороденото бебе в къщата на мъртвите. Хармониите бяха причинили и това. А бе само началото.
— Какво е това фатална Милост? Вчера го спомена, докато бяхме при Зед и Ан.
— Повечето от историите, свързани с Хармониите, които си спомням, идват от един древен рапорт. Тъй като Коло е бил изплашен, бе написал за него повече от обикновено. В цитирания рапорт някъде към края се казваше така: „Помнете думите ми: пазете се от Хармониите и ако наистина се налага, нарисувайте три пъти на пуста земя, в пясък, сол и кръв, фаталната Милост.“