Кара хвана под мишница Ду Чайлу, за да я отведе встрани за разговор на четири очи. В същия миг шест меча изскочиха от ножниците си. За секунда утринният въздух се изпълни със звън на стомана, докато майсторите на острието напредваха, премятайки мечовете си от едната ръка в другата.
Калните се опитаха да препречат пътя им. Само за части от секундата тревистите полета се превърнаха от място на напрегнато спокойствие в поле на кървава битка.
Ричард вдигна ръце.
— Спрете на място! Всички!
Той застана пред Ду Чайлу и Кара, като препречи пътя на мъжете.
— Кара, пусни я. Тя е тяхната духовна майка. Не ти е позволено да я докосваш. Бака Бан Мана са преследвани и принасяни в жертва от Мадженди от хилядолетия. Те са разбираемо чувствителни, когато чужденец се опита да ги докосне.
Кара пусна ръката на Ду Чайлу, но и двете групи мъже не искаха да отстъпят първи. Калните изведнъж бяха видели в лицата на новодошлите враждебни чужденци. Бака Тау Мана изведнъж бяха намерили обект за нападение, който бе посегнал на тяхната духовна майка. При цялата тази кипнала кръв съществуваше реален риск някой да нападне пръв, а по-късно да съжалява и да брои труповете.
Ричард вдигна ръка.
— Чуйте ме! Всички!
С другата си ръка той се протегна напред и дръпна кожената каишка на врата на Ду Чайлу, надявайки се, че под плата на роклята й се крие онова, което си мислеше, че е там.
Очите на ловците се ококориха, когато Ричард извади на показ свирката на Пилето, висяща на единия край на каишката.
— Тази свирка ми е подарък от Пилето. — — Той погледна с крайчеца на окото си Калан и я помоли шепнешком да му превежда. Тя заговори на езика на Калните, следвайки думите на Ричард. — Всички вие помните как Пилето, в знак на приятелството ни, ми подари тази свирка. Тази жена, Ду Чайлу, е защитник на своя народ. В знак на почит към Пилето и с надеждата за мир аз й дадох свирката, за да може тя да свиква птиците да кълват семената, които враговете й засяват. Когато враговете й се уплашиха, че няма какво да порасне из нивята им и ще гладуват, те се съгласиха на мир. Това бе първият случай в историята, когато тези два народа се споразумяха за мир и всички те дължат този мир на великия дар на свирката на Пилето.
Бака Тау Мана са много задължени на Калните. Калните обаче също имат дълг към Бака Тау Мана, задето този далечен народ прие с благодарност техния дар и го използва така, както те самите биха го използвали — в името на мира, а не на войната. Калните трябва да се гордеят, че Бака Тау Мана повериха сигурността на семействата си на дара на Калните.
Вашите два народа са приятели.
Докато всички осмисляха думите на Ричард, не помръдна нито мускул. Най-сетне Джиаан преметна меча си през рамо, оставяйки го да увисне на кордата на врата му. Разгьрди се и застана пред Чандален.
— Благодарим на вас и на вашия народ за сигурността и мира, който донесохте на народа ни чрез този дар, притежаващ мощна магия. Няма да се бием с вас. Ако желаете да ни отнемете мира, който ни дадохте, можете да се прицелите в сърцата ни. Няма да се защитаваме срещу такива велики миротворци като Калните.
Чандален свали копието си и го заби в земята на своята родина.
— Ричард Избухливият говори истината. Радостни сме, че нашият дар е използван според предназначението му — за да носи мир. Докато сте на наша територия, ще сте в безопасност и добре дошли.
Съпътствайки думите си с бурни жестикулации, Чандален раздаде заповеди на ловците си. Когато мъжете започнаха да насядат в кръг, Ричард най-сетне си отдъхна и благодари на добрите духове за помощта.
Калан хвана Ду Чайлу за ръката и обяви с окончателност в гласа:
— Имам да си поговоря малко с Ду Чайлу.
На Бака Тау Мана това очевидно не им се понрави, но вече не знаеха как да постъпят. Ричард също не бе сигурен, че идеята му харесва. Това можеше да се окаже началото на нова война.
Накрая той, макар и с неохота, реши, че би било по-добре да остави Калан да си поговори с Ду Чайлу. Пък и по изражението на лицето й можеше да види, че така или иначе никой не го пита. Обърна се към майсторите на острието.
— Калан, моята съпруга, е Майка Изповедник и предводител на всички народи в Новия свят. Към нея трябва да се отнасяме с уважение, както към нашата духовна майка Ду Чайлу. Имате думата ми на Кахарин, че Майката Изповедник няма да нарани по никакъв начин Ду Чайлу. Ако ви излъжа, животът ми ви принадлежи.
Мъжете кимнаха одобрително. Ричард нямаше представа дали той или Ду Чайлу стои по-високо в тяхната йерархия, но спокойният му тон, ако не друго, стопи възраженията им. Освен това той знаеше и че ако не друго, тези хора го уважаваха не само защото бе убил тридесет от техните, но и защото бе сторил нещо далеч по-трудно. Бе им върнал родовата земя.