Ричард и Кара, застанали рамо до рамо, изпратиха с поглед Ду Чайлу и Калан, които потънаха във високата трева. Тя все още блестеше от капчиците вода, останали от нощния дъжд, оставил тук-там локви.
— Господарю Рал — попита го Кара едва чуто, — мислиш ли, че постъпваш разумно?
— Имам доверие в преценката на Калан. Сблъскахме се със сериозен проблем. Нямаме време за губене.
Кара превъртя Агнела в ръката си, явно замислена за нещо, но не каза нито дума.
— Господарю Рал — продължи след малко, — след като магията се срива, твоята вече пострада ли?
— Да се надяваме, че не.
Той се насочи към майсторите на острието, следван плътно от Кара. Макар по физиономия да познаваше няколко от тях, знаеше името само на едного.
— Джиаан, Ду Чайлу спомена, че няколко от хората ви загинали по време на пътуването.
Джиаан прибра меча в ножницата си.
— Трима.
— В битка ли?
Явно чувствайки се неловко, мъжът отметна тъмната си коса от челото.
— Единият. Другите двама при нещастни случаи.
— Свързани с огън или вода?
Джиаан въздъхна тежко.
— Вода нямаше, но единият от тях падна в огъня, докато стоеше на пост. Изгоря до смърт още преди да разбере какво става. Отначало си помислихме, че сигурно е паднал и си е ударил главата. Но сега, като те слушаме какво казваш, може би не е точно така. Може би тези Хармонии са го убили?
Ричард кимна. Мрачно произнесе името на една от Хармониите на смъртта — Сентроси, огъня.
— А третият?
Джиаан премести тежестта на другия си крак.
— Докато вървеше по една стръмна пътека, изведнъж реши, че може да лети.
— Да лети ли?
Джиаан кимна.
— Но се оказа, че лети не по-добре от камък.
— Може да е изгубил равновесие и да е паднал.
— Видях лицето му миг преди да се отлепи от земята. Усмихваше се така, както когато видя родината ни за първи път.
Със същия мрачен глас Ричард промълви името на третата Хармония. Трите — Реечани, Сентроси, Васи — вода, огън, въздух — бяха отнели още животи.
— Хармониите взеха жертви и от страна на Калните. Надявах се да действат единствено там, където сме ние с Калан. Но явно са плъзнали и по други места.
Над раменете на шестимата майстори на острието Ричард забеляза, че ловците са утъпкани парче земя и се канят да накладат огън, за да споделят храната си с новите си приятели.
— Чандален!
Онзи вдигна глава.
— Не палете огън!
Ричард се приближи до Чандален и хората му.
— Какъв е проблемът? — попита Чандален. — Защо да не палим огън? След като така или иначе се позадържахме на това място, бихме искали да си сготвим и да споделим храната си с нашите гости.
Ричард се почеса по челото.
— Злият дух, който уби Джуни, намира хора чрез огън и вода. Съжалявам, но трябва да забраниш да се пали огън за известно време. Не го ли направиш, ще предизвикаш злия дух да убие още хора.
— Сигурен ли си?
Ричард постави ръка на рамото на Джиаан.
— Тези хора са силни като народа на Калните. На път за насам един от тях е бил убит от злия дух посредством огън.
Чандален получи потвърждение от Джиаан, че Ричард казва истината.
— Още преди да разберем какво става, той изгоря жив в огъня — каза Джиаан. — Беше силен мъж и смел. От тези, с които враговете не се справят лесно. Но въпреки това не чухме и думица от него, преди да умре. Чандален огледа със стреснат поглед полята, след което извърна глава към Ричард.
— Но ако не палим огън, тогава как ще ядем? Трябва да си опечем хляб и да си сготвим храна. Не можем да ядем сурово брашно и месо. Жените използват огъня, за да пекат съдове. Мъжете — за да приготвят оръжията си. Как ще живеем без огън?
Ричард въздъхна отчаяно.
— Не знам, Чандален. Знам само, че огънят примамва злия дух — Хармониите. Казвам ти единственото нещо, което знам, че със сигурност може да запази безопасността ни. Предполагам, че все някога ще се наложи да използвате огън, но не забравяйте за опасността, която се крие в това. Ако всеки е наясно с опасността, може би няма да е толкова страшно да го използвате, когато се наложи.
— Значи искаш да кажеш и да не пием, от страх да не се доближаваме до вода?
— Чандален, иска ми се да можех да ти отговоря на въпросите. — Ричард обърса лицето си с уморена ръка. — Знам само, че водата, огънят и високите места са опасни. Хармониите използват тези неща, за да причинят зло. Колкото по-надалеч стоим от тях, толкова по на сигурно място ще сме.